Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— И за тази храна ще се плати… как, ако може да попитам?
„Със злато от Желязната банка на Браавос.“ Вместо това Джон отвърна:
— Споразумяхме се, че свободният народ могат да задържат кожите си. Ще им трябват, като дойде зимата. Всичкото останало богатство трябва да предадат. Злато и сребро, янтар, скъпоценни камъни, изделия от дърво, всичко ценно. Ще ги превозим през Тясното море, за да се продадат в Свободните градове.
— Всичкото богатство на диваците — каза Норей. — Ще стигне за крина ечемичено зърно. Две крини може би.
— Защо, не настоявате диваците да предадат и оръжията си? — попита Клидас.
Кожите се изсмя.
— Искате свободният народ да се бие до вас срещу общия враг. Как ще стане тая без оръжие? Снежни топки ли ще хвърляме по таласъмите? Или ще ги бием с пръчки?
„Оръжията на повечето диваци не са много повече от пръчки“, помисли Джон. Криваци, каменни брадви, млатила, копия с вкоравени в огъня върхове, ножове от кост, камък и драконово стъкло, плетени щитове, костена броня, щавена кожа. Денн правеха бронз, а разбойници като Ревливеца носеха крадена стомана и железни мечове, плячкосани от някой труп… но и те често бяха стара изработка, очукани от години употреба и зацапани с ръжда.
— Тормунд Ужаса на великаните никога няма доброволно да разоръжи хората си — каза Джон. — Не е Ревливеца, но не е и страхливец. Ако му бях поискал това, щеше да се стигне до кръв.
Норей опипа брадата си.
— Може да поставите диваците си в тия рухнали укрепления, лорд Сняг, но как ще ги задържите там? Какво ще ги спре да не тръгнат на юг към по-хубави, по-топли земи?
— Нашите земи — каза Стария Флинт.
— Тормунд ми даде клетвата си. Ще служи с нас до пролетта. Ревливеца и другите им главатари ще се закълнат в същото или няма да ги пуснем.
Стария Флинт поклати глава.
— Ще ни предадат.
— Думата на Ревливеца не струва нищо — каза Отел Ярвик.
— Те са безбожни диваци — рече септон Целадор. — Дори и на юг вероломството на диваците е прочуто.
Кожите скръсти ръце.
— А онази битка долу? Аз бях на другата страна, помните ли? Сега нося черното и обучавам момчетата ви да убиват. Някой може да ме нарече обърни-плащ. Може и така да е… но не съм повече дивак от вас враните. И ние имаме богове. Същите богове, които пазят в Зимен хребет.
— Боговете на Севера, отпреди да се вдигне Валът — каза Джон. — В тези богове се закле Тормунд. Ще удържи на думата си. Познавам го, както познавах Манс Райдър. Бях с тях известно време, може би помните.
— Не съм го забравил — каза лорд-стюардът.
„Да. Сигурно не си.“
— Манс Райдър също положи клетва — продължи Марш. — Закле се да не носи корони, да не взима жена, да не става баща на синове. После обърна плаща си, направи всички тези неща и поведе страховито войнство срещу кралството. Останките от това войнство чакат сега отвъд Вала.
— Прекършени останки.
— Един прекършен меч може да бъде изкован отново. Прекършен меч може да убие.
— Свободният народ нямат нито закони, нито господари — каза Джон, — но обичат децата си. Няма ли да им признаете поне това?
— Не децата им ни притесняват. От бащите се боим, не от синовете.
— Както и аз. Затова настоях на заложници. — „Не съм доверчивият глупак, за когото ме взимате… нито съм дивак, каквото и да вярвате.“ — Сто момчета на възраст между осем и шестнайсет. По един син от всеки техен водач и главатар, останалите — избрани по жребий. Момчетата ще служат като пажове и скуайъри и ще освободят нашите хора за други задължения. Някои може да изберат да облекат черното един ден. И по-странни неща са ставали. Другите ще останат заложници за верността на бащите си.
Северняците се спогледаха.
— Заложници — разсъди Норей. — Тормунд съгласи ли се на това?
„Или това, или ще гледа как хората му умират.“
— Моята кръвна цена го нарече — отвърна Джон Сняг. — Но ще я плати.
— Да, и защо не? — Стария Флинт почука с тояжката си по леда. — Повереници, така ги наричахме винаги, когато Зимен хребет поискаше момчета от нас, но си бяха заложници, и нищо лошо нямаше в това.
— Нищо, докато бащите им не ядосаха краля на Зимата — рече Норей. — И им ги връщаха с една глава по-къси. Тъй че кажи ми, момче… ако тия твои приятели диваци се окажат лъжливи, ще ти стиска ли да направиш каквото трябва?
„Попитай Джанос Слинт.“
— Тормунд Ужаса на великаните е достатъчно разумен, за да не ме подлага на изпитание. Може да изглеждам зелено момче в очите ви, лорд Норей, но все пак съм син на Едард Старк.
Дори това не удовлетвори лорд-стюарда му.