Танц с дракони

Норей се изхрачи и плю.

— Все едно да сключиш мир с вълци и лешояди.

— В тъмниците ми е мирно — изръмжа Стария Флинт. — Дайте Ревливеца на мен.

— Колко обходници е убил Ревливеца? — попита Отел Ярвик. — Колко жени е изнасилил, убил или отвлякъл?

— Три само от моите — рече Стария Флинт. — И ослепява момичетата, които не вземе.

— Когато един мъж облече черното, престъпленията му се опрощават — напомни им Джон. — Ако искаме свободният народ да се бие на наша страна, трябва да простим предишните им престъпления, както правим с нашите.

— Ревливеца няма да изрече думите — настоя Ярвик. — Няма да облече наметалото. Дори другите разбойници не му вярват.

— Не си длъжен да вярваш на някого, за да го използваш. — „Иначе как щях да мога да използвам всички ви?“ — Ревливеца ни трябва, както и другите като него. Кой познава дивото по-добре от един дивак? Кой познава враговете ни по-добре от човек, който се е бил с тях?

— Ревливеца знае само да изнасилва и убива — възрази Ярвик.

— Минат ли Вала, диваците ще са три пъти повече от нас — каза Боуен Марш. — И това е само шайката на Тормунд. С хората на Ревливеца и ония при Хардхоум ще имат силата да довършат Нощния страж за една нощ.

— Само броят не печели война. Не сте ги видели. Половината от тях са кретащи мъртъвци.

— Предпочитам ги мъртви в земята — отвърна Ярвик. — Ако благоволи милорд.

— Няма да благоволя. — Гласът на Джон бе студен като вятъра, дърпащ наметалата им. — В онзи лагер има деца, стотици. Жени също.

— Жени на копието.

— Някои. Редом с майки и баби, вдовици и девици… защо искате да ги обречете всички на смърт, милорд?

— Братя не бива да се карат — рече септон Целадор. — Да коленичим и да се помолим на Старицата да ни посочи пътя към мъдростта.

— Лорд Сняг — каза Норей, — къде смятате да оставите тези ваши диваци? Не в моите земи, надявам се.

— Да — заяви Стария Флинт. — Щом ги искате в Дара, това си е ваша глупост, но гледайте да не се пръснат, че ще ви пратя главите им. Зимата е близо, не ща да храня още гърла.

— Диваците ще останат на Вала — увери ги Джон. — Повечето ще бъдат приютени в изоставените ни замъци. — Стражът вече имаше гарнизони в Леден знак, Дългата могила, Самуров замък, Сив страж и Дълбоко езеро, всички с ужасно малоброен състав, но десет замъка все още стояха празни и запуснати. — Мъже с жени и деца, всички момичета и момчета сираци под десет години, стари жени, овдовели майки, всяка жена, която не иска да се бие. Жените на копието ще пратим в Дългата могила при сестрите им, самотните мъже на другите укрепления, щом ги отворим отново. Които облекат черното, ще останат тук, или в Източен страж, или Сенчестата кула. Тормунд ще се засели в Дъбов щит, за да ни е подръка.

Боуен Марш въздъхна.

— Ако не ни избият с мечовете си, ще го направят с устите си. Как, моля, предлага лорд-командирът да изхраним Тормунд и неговите хиляди?

Джон беше очаквал този въпрос.

— Чрез Източен страж. Ще докараме храна с кораби, колкото трябва. От Речните земи и Бурните земи, и Долината на Арин, от Дорн и Предела, през Тясното море от Свободните градове.