Фантомът на паметта

— Не лъжете, млади момко. Ако бяхте съгласен с мен, щяхте да се опитате да си направите извод от току-що преподадения ви урок и да контролирате речта си, а вие отново допуснахте грешка и пак изхабихте излишни думи. „Съгласен съм с вас“ е предостатъчно, втората част от фразата ви беше напълно излишна.

Той слезе по стълбичките във водата, като продължаваше да ми чете лекция за икономичното и уважително отношение към думите, и ние бавно заплувахме един до друг. Към края на първата ми тренировка по плуване вече знаех, че Павел Петрович страда от болки в гърба, че е в клиниката от два месеца и че за лечението му плаща неговата състоятелна дъщеря, която е някаква бизнесдама. От този ден нататък часът, който прекарвах в басейна, за мен се превърна в неизчерпаем източник на развлечения. Павел Петрович неспирно говореше, а аз слушах, наслаждавах се и запомнях, за да можех, след като се върна в стаята си, да запиша неговите най-ярки изказвания.

Вторият човек, който ми стана симпатичен сред обитателите на болницата, беше млада жена на име Елена. Е, първо — беше много красива. Естествено, след като доживях до почти четиридесет и шест години, започнах да разбирам, че понятието за красота е твърде, ама твърде относително и че някои са готови да платят милиони, за да притежават Клаудия Шифър, а други могат да минат покрай нея и дори да не се обърнат, затова когато казвам, че някоя жена е красива, имам предвид единствено това, че тя притежава несъмнена външна привлекателност лично за мен и само в моите очи. Макар че вкусът ми, както твърдяха свидетели, бе доста специфичен: като човек с художествено виждане аз бях в състояние да оценя изящните форми на крехката блондинка или огнената грация на гъвкавата брюнетка, но като мъж винаги ме привличаха представителките на онзи тип дами, които наричах за себе си славянско-селски, снажни широкобедри жени с малки гърди, със стройни и силни крака, с меки черти на лицето и с тъмноруси или кестеняви коси. И по възможност — с леко наднормено тегло, та да не се чувствам огромен и дебел до тях. Един от моите познати веднъж се пошегува, че имам силно развит инстинкт на самец за самовъзпроизводство, защото при жените широките бедра гарантирали лесно раждане без рискове за бебето, а малките гърди по принцип давали повече мляко от едрите. Не знаех — може би той имаше право, някак си не се бях замислял по въпроса защо ми харесва точно този женски тип. Впрочем към него спадат и двете ми съпруги — и първата, и втората, а също и повечето от онези, с които бях завързвал интимни връзки.