Признаци на живот [bg]

— Можем да поговорим с жените, включени в това лечение, и да получим тяхното съгласие — предложи Уенди.

— Съжалявам, дами — каза с явно нетърпение доктор Уингейт, — изложих ви нашите правила и вие трябва да ги зачитате. А сега трябва да си върша работата.

Двете жени кимнаха, а Мариса предложи:

— Не може ли все пак да помислите и да ни уведомите?

— Няма какво да мисля — отвърна Уингейт. — Не е възможно да ви дам позволение. И това е окончателно. Сега ме извинете.

При асансьора жените се втренчиха една в друга.

— Не ми казвай, че Робърт е бил прав — викна ядосана Мариса. — Само да съм те чула, започвам да пищя.

На първия етаж се спряха близо до информацията.

— Познаваш ли някой от персонала достатъчно добре, та да го помолиш да използва компютъра? — попита Уенди.

— За нещастие не — поклати глава Мариса, — но ми хрумна друга идея. Тя не ще ни помогне да разрешим тукашните си проблеми, но ще ни даде отговор на някои въпроси относно Ребека Зиглър. Понеже се отнася за самоубийство, аутопсията трябва да се извърши в съдебната медицина. Сигурно са огледали тръбите й.

— Заслужава да опитаме — каза Уенди. — Да вървим в моргата и да видим. Но първо да се обадя в моя кабинет да разбера как вървят нещата без мен.

— Аз пък ще позвъня в съдебната медицина — реши Мариса.

След като приключиха разговорите, Мариса каза:

— Добре че позвъних в съдебната медицина. Въпреки че Ребека е била техен случай, те са го отстъпили на болницата „Мемориал“ и аутопсията е проведена при тях. Тръгваме нататък.