Признаци на живот [bg]

— Сериозно ли говориш? — запита Мариса. — Шансовете са толкова малки, че едва ли си заслужава.

— Все пак любопитна съм — отвърна Уенди. — Съвсем близо е и цялата аудитория ни е подръка.

Докато вървяха обратно към къщата, Мариса повдигна въпроса за разправиите с Робърт, въпреки че й беше неприятно, но изпитваше нужда да сподели с близък човек проблемите си.

— В последно време започна да спи в гостната — промълви Мариса. — Отказва също среща с психолог. Заявявал ми е, че не се нуждае от никого да му обяснява защо е нещастен.

— Всички ние, инфертилните, имаме семейни недоразумения — съгласи се Уенди, — и то по-специално ангажираните в инвитро. Естествено, всеки се справя посвоему. Моят съпруг Густав прехвърли малкото внимание, което ми отделяше, изцяло върху работата си. Винаги е в болницата. Всъщност не го виждам у дома.

— Робърт прави същото все повече и повече. Ако поне един от имплантираните зародиши не хване, не виждам по какъв начин ще можем да предотвратим бурята.

— Вие се върнахте! — зарадва се Сюзън, като им отвори вратата. — Пристигате тъкмо навреме за десерта.

Уенди сподели със Сюзън какви са намеренията им. Тя ги въведе в хола. Тук гостите, вече обособени в малки групички, разговаряха и ядяха шоколадов кейк.

— Мога ли да помоля за вниманието ви за последен път — провикна се Сюзън и обясни, че Уенди има няколко въпроса към тях.

Изправена в средата на хола, Уенди се представи на тези, които не знаеха, че е лекарка. След това ги запита колко от тях лекуват запушени тръби.

Три жени вдигнаха ръка.

— На някоя от вас да е казано, че тръбите й са блокирани от туберкулозен процес? — запита ги тя.

Всяка направи въпросителна гримаса и повдигна вежди. Никоя от трите не беше сигурна.

— На някоя от вас да е било препоръчано да взима лекарство, наречено изониазид? — намеси се Мариса. — И да ви е било препоръчано да го взимате месеци наред?

Две от жените вдигнаха ръка. Те заявиха, че след като им е била направена лапароскопия, и двете са били насочени към интернистите си. Там било споменато някакво лекарство за по-продължително време, но и на двете то не било дадено, а ги посъветвали да се явяват на всеки три месеца за контролен преглед.

Мариса записа имената и телефонните им номера: Марсия Лайонс и Катрин Золк. Те обещаха, че ще се консултират с домашните си лекари, за да установят със сигурност какво е лекарството.

Дълбоко изненадана, Мариса дръпна Уенди настрана.

— Струва ми се невероятно! Ето че заедно с нас случаите станаха вече четири. Изглежда, хипотезата от Белвю се потвърждава.

— Четири случая не правят серия — предупреди я Уенди.

— Но ни дават значителни основания за размисъл — настоя Мариса. — Четири случая от доста рядко заболяване в сравнително малка географска зона; освен това при нито един от случаите няма данни за същата инфекция в други органи на пациентката. Мисля, че сме по следите на нещо трудно обяснимо. Имам намерение да проследя докрай тази работа — зарече се Мариса.