Смъртта на светлината [bg]

— Проклетият компютър регистрира напрежение в гласовете ни — каза тя малко ядосано. — Сега се опитва да ни ободри.

— Не се справя много добре — отвърна Дърк, но се усмихна, докато го казваше. — Благодаря ти за яденето. Обърнах стандартите си във фестивална валута преди да пристигна, но не излезе много, опасявам се.

— Айрънджейд не са бедни — каза Гуен. — А и все едно, на Ворлорн няма много за плащане.

— Хм. Да. Изобщо не мислех, че ще има, поне досега.

— Фестивално програмиране — каза Гуен. — Това е единственият град, който все още работи така. Всички други са изключени. Веднъж в годината см-Емерел праща човек, който да прибере всички плащания от банките. Макар че скоро ще се стигне до момента, в който пътуването ще струва повече, отколкото ще вземе.

— Изненадан съм, че още не е.

— Глас! — каза тя. — Колко души живеят днес в Предизвикателство?

Стените отвърнаха:

— Понастоящем имам триста и девет постоянни жители и четирийсет и двама гости, включително вас. Бихте могли, ако пожелаете, да станете постоянни жители. Таксата е доста разумна.

— Триста и девет? — възкликна Дърк. — Къде?

— Предизвикателство е построен да побира двайсет милиона — каза Гуен. — Трудно можеш да очакваш да се натъкнеш на тях, но са тук. В другите градове също, макар и не толкова много като в Предизвикателство. Живеенето е най-лесно тук. Умирането също ще е, ако висшеобвързаните на Брайт изобщо се сетят да тръгнат на лов в градовете вместо в пустошта. Това винаги е бил най-големият страх на Джаан.

— Кои са те? — попита Дърк, обзет от любопитство. — Как живеят? Изобщо не разбирам. Предизвикателство не разхищава ли ужасно много всеки ден?

— Да. Загуба на енергия, разхитена, пропиляна. Но точно това е смисълът на Предизвикателство и на Лартейн, и на целия Фестивал. Разхищение, предизвикателно харчене, за да докаже, че Предела е богат и силен, разхищаване в грандиозен мащаб, какъвто човечеството никога не е познавало преди, цяла планета формирана и направена пригодна за живот, а след това изоставена. Разбираш ли? Колкото до Предизвикателство, честно казано, животът му сега е въртене на празни обороти. Самозахранва се от ядрени реактори и изхвърля енергията във фойерверки, които никой не вижда. Жъне тонове храна всеки ден с огромните си земеделски съоръжения, но никой не яде освен шепа хора — отшелници, религиозни фанатици, изгубени и подивели деца, каквато утайка е останала от Фестивала. Все още изпраща лодка до Мускел всеки ден, за да натовари риба. Изобщо няма никаква риба, разбира се.

— Гласът не пренаписва ли програмата?

— А, това е същността на проблема. Гласът е идиот, не може да мисли всъщност, не може да се самопрограмира. О, да, емерелите искаха да впечатлят хората и Гласът е голяма работа, несъмнено. Но всъщност е много примитивен в сравнение с компютрите на Академията на Авалон или с изкуствения разум на Стара Земя. Не може да мисли или да се променя добре. Прави каквото му е казано, а емерелите са му казали да продължава, да устоява на студа толкова дълго, колкото може. Ще го направи.