Игра на духове [bg]

26.

Момичето беше на шестнайсет или седемнайсет и носеше късо, сиво вълнено сако върху тъмната си рокля. Косата ѝ, по-скоро тъмноруса, отколкото червеникава, се спускаше свободно върху раменете. Потропваше с десния си крак в бавен ритъм по паважа като човек, който още не беше изгубил търпение, но постепенно и това се случваше. Раут не я позна, но разбра каква е още преди да забележи млечния цвят на очите ѝ, които сякаш светеха в мрака. Тя стоеше до един „Лексус“ нов модел и изпитателно гледаше шофьора през стъклото.

Раут остана на мястото си. Погледна отново към къщата. Всички щори бяха спуснати. Не помнеше дали Еклънд го е споменал в описанието за това, как е оставил дома си. Раут си припомни целия разказ и повторното му потвърждение. Биваше го с детайлите. Благодарение на това умение беше запазил работата си толкова дълго въпреки преустройствата във фирмата преди няколко години, заради които маса служители от всички нива бяха отстранени като люспи стара кожа.

Полицейската патрулка се движеше бавно, без светлини. Докато подминаваше лексуса, шофиращият полицай се обърна наляво и Раут за миг се почуди дали е възможно да е видял момичето. Не, по-скоро оглеждаше мъжа или жената зад волана.

Патрулката продължи по пътя си, без да спира, и сви надясно точно преди пряката, на която беше паркирал Раут. Той изчака малко, но автомобилът не се върна и той отново насочи вниманието си към лексуса и къщата. Момичето продължаваше да стои на същото място, но сега гледаше към Раут, за да се увери, че я е видял, и което бе по-важно, беше регистрирал обекта на вниманието ѝ. Макар и след толкова години, продължаваха да го побиват тръпки, когато погледнеше в очите някой от отишлите си Братя.

Раут премигна и момичето изчезна.

Луис остави телефона, който беше вдигнал на ухото си, когато видя приближаващите полицаи. Единственото по-лошо от това, да привлечеш вниманието на полицай, докато седиш в паркирана кола, беше да привлечеш вниманието на полицай, докато седиш в паркирана кола и не правиш нищо. Ченгетата изпитваха вродена подозрителност към хора, които наглед не правеха нищо, защото това обикновено означаваше, че правят нещо, и то често нещо, което не би трябвало да правят.

Луис знаеше, че ченгето ще се върне - след десет минути, най-много петнайсет. И ако намереше Луис още тук, щеше да поиска обяснение. Колата щеше да остане на мястото си, но би било по-добре, ако при следващото си кръгче полицаят я намереше празна.