Игра на духове [bg]

„Семейство Хюйгенс: убити през април 1962 г. в Гринел, Айова. Вързани с верига и изгорени живи.“ Папката беше два пръста дебела.

„Алиша Мъни: отвлечена от дома си във Фармвил, Айова, през юни 1969 г. Останките ѝ са намерени в околностите на Емпория, Вирджиния, през ноември 1969 г., като всички големи и малки кости в ръцете и краката са били натрошени.“ Папката беше по-малка, но съдържаше копие от ръкописно писмо от майка ѝ до някакъв детектив от шерифската служба на окръг Принц Едуард, в което отричаше, че дъщеря ѝ е била проститутка.

„Робърт Дамиани: убит през февруари 1975 г. в Крос Сити, Флорида. Причина за смъртта: удушаване.“ За него имаше едва няколко страници и копие от вътрешен доклад на ФБР, в който се споменаваше, че може да е бил убит заради връзките на по-големия си брат Джефри с нюйоркската престъпна фамилия Коломбо.

Сами по себе си обаче зверствата не бяха най-странната част от работата на Еклънд. Към фактическата документация за всеки случай - статии, съдебномедицински заключения, доклади от местопрестъплението - беше прикачена отделна папка с разкази от ясновидци, телепати и медиуми; писма - копия и оригинали - от обикновени хора, споделящи необикновени преживявания, за които нямаха рационално обяснение, преснимани материали от книги и списания и дори грижливо запазени публикации, пред които „Нешънъл Инкуайърър“6 приличаше на „Ню Йорк Таймс“. Паркър прегледа три папки, но дори беглият поглед показа сходства между случаите. В две от папките имаше илюстрации, на които ясно се виждаше един и същ старец, нарисуван от две различни ръце: дрехите, косата, очите, леко приплеснатият профил - всичко съвпадаше.

- Този Еклънд да не е любител - парапсихолог? - попита Ейнджъл.

- Доста сериозен при това, както изглежда.

- Исусе Христе, този човек сигурно е живеел за Хелоуин.

- Живеел е за това - отвърна Паркър и посочи стените наоколо. В мазето бяха събрани резултатите на дългогодишен труд. - Колко време имаме още?

- Мога да намеря контакт за заглушителя. Имаш колкото искаш.

Паркър нямаше никакво желание да прекарва тук повече време, отколкото се налагаше. Макар да не се съмняваше в думата на Ейнджъл, не беше разумно да се застояват в чужд имот. Освен това искаше време и пространство да анализира събраните материали, за да разбере какво точно е привлякло Еклънд към тези случаи и какво го е накарало да се впусне по линията на паранормалното. Възможно беше, разбира се, изчезването на детектива да няма нищо общо със съдържанието на мазето, но очевидната мания изглеждаше обещаваща отправна точка за издирването му.

- Видях няколко куфара в спалнята в предната част на къщата - каза той на Ейнджъл. - Донеси ги, за да съберем в тях папките.

Ейнджъл тръгна. Това, което вършеха, беше напълно незаконно, независимо дали Еклънд беше жив или не, но най-вече, ако го беше сполетяло нещо лошо. Паркър нямаше чувството, че къщата е била сцена на престъпление - нямаше следи от нападение или похищение - но всичко, което възнамеряваха да вземат, можеше да се окаже свързано с по-нататъшно разследване. От друга страна, той нямаше никакво намерение да позволи да бъдат прецакани от Рос. Ако се стигнеше дотам, щеше да използва името на агента, така че той да оправя кашите, забъркани от Паркър по време на издирването на Еклънд.