Игра на духове [bg]

Всъщност тази къща беше най-малката на „Арнолд Стрийт“ с нейните двойни редици от разностилни къщи предимно от деветнайсети век. Намираше се близо до кръстовището с „Брук“ и имаше малко дворче отпред и отзад, оградено с черна ограда от ковано желязо и нисък жив плет. На ъгъла на кръстовището имаше детска площадка, където оставиха Ейнджьл, след което Паркър и Луис направиха още едно кръгче и го взеха от другия ъгъл.

- Къщата е тъмна - каза Ейнджьл, - но като че ли има аларма. Номерът е да проникнем и спрем сирената, преди съседите да повикат ченгета.

Той порови в чантата си и извади черна кутийка с размерите на четири пакета цигари, а в другата си ръка държеше секач.

- Заглушител за мобилни телефони - обясни той, като размаха кутийката. - От тежката артилерия.

Паркър знаеше какво е това. И той имаше такъв в колата си, само че по-скромно устройство с по-малък диапазон на действие. Това на Ейнджьл изглеждаше така, сякаш може да убие цял квартал и да остави всички мъжки индивиди в околността стерилни. Заглушителят щеше да се погрижи за алармената система. Първата задача на Ейнджъл щеше да бъде да прекъсне наземната връзката между нея и централата на охранителната компания. След това системата щеше да се опита да изпрати сигнал чрез мобилната мрежа, но нямаше да успее заради заглушителя.

Ейнджъл ги остави и се скри в сенките отстрани на къщата на Еклънд.

- Знаеш ли - каза Луис, - доста закони нарушаваме като за хора, които уж правят услуга на ФБР.

Паркър не можеше да възрази. Действително бяха въвлечени в сериозна незаконна дейност от името на държавна служба - или по-точно на един неин представител, което все пак не беше същото. Почти сигурен беше, че ако ги заловят да тършуват в дома на пенсиониран полицай, Рос ще остави ченгетата да ги изядат с парцалите или поне ще изчака да се изпотят добре, задето са били толкова глупави, че да ги хванат. Паркър беше виждал отблизо решетките на повече килии в най-различни щати, отколкото имаше желание да брои. Не държеше да прибави и Роуд Айлънд в колекцията си.

Алармата в дома запищя. Макар да го очакваха, звукът беше шокиращо силен. Паркър започна да отброява секундите. Минаха пет, после десет, но тя не спираше.

- Мамка му - изруга Луис. - Може би иска да го арестуват.

Паркър беше стигнал до петнайсет, когато алармата спря.

Един прозорец от другата страна на улицата светна и някой вътре се раздвижи. Почакаха. Паркър знаеше, че Ейнджъл вече не е в къщата, а се крие някъде наблизо, в случай че някой повика полиция. Дадоха им двайсет минути, но не се появи нито полиция, нито охранителен екип.

В храстите отдясно на къщата, където Ейнджъл беше изчезнал от погледа им, проблесна светлина.

- Това сигурно е за мен - каза Паркър. - Щом влезем вътре обаче, губим връзка.