Еликсир в Ада [bg]

Шефът остави листа и натисна енергично мишката, но картинката на монитора на компютъра остана неподвижна. Да, разбира се, пак трябваше да го рестартира. Жалко, че Бил Гейтс още беше млад и явно не бързаше да пристигне ТУК. Шефът беше недоволен от честите блокирания на компютърната мрежа в Града. Понякога Хелнет не работеше денонощия наред. Той нямаше никакви съмнения, че всички щяха да дойдат ТУК. Щеше да стане някаква самолетна катастрофа или да избухне епидемия от птичи грип и тогава Бил Гейтс щеше да се изправи пред състава на Главния съд — щеше да стои пресен-пресен като бухтичка с мармалад от фурната и да мига с очи, изпаднал в недоумение.

В Ада отдавна вече работеха доста добри компютърни специалисти, но никой от тях така и не успя да овладее операционната система Doors ХР и колкото и защити да й измисляха, тя непрекъснато се сриваше по три пъти на ден, тъй като в Града имаше страшно много ползватели. Беше му забавно да наблюдава бързината, с която високите технологии отравяха умовете на хората. В началото на XX век руската царица Екатерина Втора осем години поред се учи да включва електрическата крушка, а сега вече създаваше яки вируси за проникване в електронната поща като същински печен хакер. Така че Бил Гейтс при всички случаи щеше да се появи в града и нямаше никакво значение дали това щеше да стане след година или след двайсет години. Той вече знаеше къде ще попадне. Сигурно беше толкова стъписан от състоянието от петдесет милиарда, което се стовари на главата му, че най-вероятно смяташе, че няма начин това да е станало без намесата на тъмните сили.

Шефът погледна към часовника, който представляваше златно копие на лондонския Биг Бен. Ажурната стрелка лениво се премести. Винаги ставаше така — когато бързаш, времето пълзеше като капчица по стъкло. От толкова милиони години беше тук и нищо не се променяше, но сега му оставаха само два дни, докато Менделеев сложеше на масата пред него листа с анализа, а той дори не знаеше с какво да се позабавлява, докато чака. Дали да не легне, за да поспи? Но той не знаеше какво е сън. Дали да не обладае някоя симпатична грешница? Да, но какви НОВИ усещания щеше да изпита? Това беше скучно, защото дори и най-красивата жена не можеше да даде повече от онова, с което разполагаше. Дали пък да не изхвърчи на Земята в облика на симпатичен кестеняв мъж, да се потъркаля на пясъка на остров Самуи и да направи дете на нечия щерка като медицинската сестра Розмари5? Но два дни нямаше да му стигнат за това, макар че сега жените бяха далеч по-активни и скачаха по-бързо в леглото, отколкото през средните векове.