Еликсир в Ада [bg]

Дракула направи едва забележим знак с дългия си пръст и пред него пак застана същият вампир, който му донесе дневника. Той отново се сведе в поклон и се усмихна любезно на Калашников. Върху бялото му слепоочие пулсираха синкавочервени венички.

— Виктор, имаме проблем — прошепна Дракула и сложи ръка на рамото на подчинения си. — Днес някой е купил двайсет рози от моя любим сорт „Вените на сърцето“. И моят приятел от Ведомството, когото виждаш пред очите си, няма да заспи, докато не разбере кой точно е направил това. Защо в нашия дневник не е отбелязано нищо за тази покупка? Нали ви помолих да записвате всички, които правят скъпи покупки. Не е грях да се правят отстъпки на добрите клиенти — на нас не ни коства нищо, а на тях им е приятно.

Калашников не можеше да види изражението на Виктор, защото той се наведе още по-ниско и главата му почти опря кристалния под. Увисналите му под коленете ръце трепереха.

— Господарю, не бих се осмелил да наруша заповедта, която сте издали — достигна до ушите на Алексей приглушеният глас на вампира. — Кълна се, че много строго се разпоредих на всички продавачи да записват в дневника всички покупки на „Вените на сърцето“. Днес просто никой не е купувал такива рози, голямата вълна от покупателна активност се надига по празници, но сега…

Застаналите наблизо служители на Ведомството чуха как Дракула издаде студен съскащ звук като готова да се нахвърли кобра. Но въпреки очакването той не помръдна от мястото си, ала свитите му на четири пръсти се стрелнаха от кадифения ръкав и се впиха в ухото на мениджъра. От кожата му, която моментално се разцепи, потекоха бели капки гной, но Виктор не направи опит да се освободи.

— Животно… — изсъска Дракула. — Как смееш да се подиграваш с мен? Току-що видях със собствените си очи розите от моя магазин. Тази вечер са ги намерили в гримьорната на мъртвата жена… А ти ми твърдиш, че от три дни никой не е купувал такива цветя? Ей сега така ще ти разкъсам устата, че след това ще можеш да поглъщаш цели дини.

Разтрепераните крака на Виктор подсказваха, че перспективата да поглъща дини не го блазнеше. Той не разбра половината от думите на господаря си и най-вече израза „мъртва жена“, тъй като в Града никога не бе имало живи жени. Вампирът разпери треперещото си подрязано крило, сякаш се опитваше да се защити от удар.

Калашников осъзна, че е настъпил моментът да се намеси:

— Владик, моля ви, недейте да нервничите, пуснете Витя. Явно съдбата на всички началници е такава — да не знаят нищо — отбеляза той, наблюдавайки озверелия от злоба Дракула. — Вместо да разпитваме с методите на Гестапо, по-добре да изгубим още малко време и да си поговорим с всеки продавач поотделно. Макар че, честно казано, аз се съмнявам, че това ще ни помогне. Не се знае как тези цветя са се озовали в ръцете на убиеца, но е ясно, че в плановете му изобщо не е била възможността да привлече вниманието към себе си. Вероятно точно по тази причина в дневника няма бележка, че някой е купил рози от сорта „Вените на сърцето“.