Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 165
Перейти на страницу:

Той е бил. Дълбоко в сърцето си знаех и това. Знаех и още нещо. Знаех какво означава съобщението: Крейг, спри.

Защото измъчвах него или защото измъчвах себе си? Реших, че в крайна сметка това е без значение.

На другия ден валеше силен дъжд, от онези студени порои без гръмотевици, които означават, че първите багри на есента ще започнат да се появяват след седмица-две. Дъждът беше хубаво нещо, защото означаваше, че летните пришълци — колкото от тях бяха останали — седяха сгушени във вилите си и езерото Касъл беше безлюдно. Паркирах колата в зоната за пикници в северния край на езерото и отидох до мястото, което като малки наричахме Терасите и където се качвахме по бански и се предизвиквахме да скочим във водата. Някои дори се осмеляваха.

Приближих се до ръба на скалите, където свършваха нападалите борови иглички и започваха голите камъни — истинската основа на Нова Англия. Бръкнах в десния джоб на панталона си и извадих стария айфон. Подържах го в ръка за момент, почувствах тежестта му и си спомних колко се зарадвах през онзи коледна сутрин, когато разопаковах кутията и видях логото на „Епъл“. Разпищях ли се от радост? Не помнех, но почти сигурно го бях направил.

Батерията още не се беше изтощила, макар и да беше паднала на петдесет процента. Позвъних на господин Хариган и дълбоко в черната пръст на гробище „Елм“, в джоба на скъпо сако, вече обгърнато от плесен, знаех, че Тами Уинет пее. Изслушах как хрипливият му старчески глас за последен път ми казва, че ще ми се обади, ако сметне за необходимо.

Изчаках да прозвучи сигналът. Казах:

— Благодаря ви за всичко, господин Хариган. Сбогом.

Затворих, вдигнах ръка и метнах телефона с цялата си сила. Проследих с поглед как описва дъга на фона на сивото небе. Видях как вдига слаби пръски, когато цопна във водата. Бръкнах в левия си джоб и извадих настоящия си телефон — iPhone 5C в пъстър калъф. Мислех и него да хвърля в езерото. Бих могъл да се справя и само със стационарен телефон и несъмнено това щеше да ми улесни живота. Много по-малко безсмислено дърдорене, край на съобщенията „Какво правиш?“ и тъпите емотикони. Ако след дипломирането си намерех работа във вестник, ако се наложеше да държа връзка с някого, можех да взимам служебен телефон и да го връщам, след като приключа с материала, по който работя.

Вдигнах ръка, останах така дълго време — минута, може би две. Накрая прибрах телефона в джоба си. Не бях сигурен, че всички се пристрастяват към тези високотехнологични консервени кутии, вързани с канап, но знам, че аз съм пристрастен, и господин Хариган също беше пристрастен към тях. Затова пъхнах телефона в джоба му на погребението. Мисля, че сега, през двайсет и първи век, телефоните са начинът, по който се венчаваме за външния свят. Ако е така, значи това е един нещастен брак.

А може би греша. След случилото се с Янко и Уитмор и след като прочетох последното съобщение от pirateking1, има страшно много неща, за които не съм сигурен. Като започнем със самата реалност. Сигурен съм обаче за две неща и те са непоклатими като канара в Нова Англия. Не искам да ме кремират, когато умра, и искам да ме погребат с празни джобове.

Животът на Чък

Трето действие: Благодарим ти, Чък!

1

Марти Андерсън видя билборда в деня преди интернет да се срине окончателно. Крепеше се някак си в продължение на осем месеца след първите кратки смущения. Всички бяха съгласни, че е само въпрос на време, както и че все ще избутат някак си след като световната мрежа угасне завинаги — нали се бяха оправяли и преди това? А и имаше други проблеми, например че измираха цели видове птици и риби, а сега трябваше да мислят за Калифорния: отиваше си малко по малко, а скоро навярно щеше да изчезне напълно.

Марти си тръгна по-късно от училище, защото беше най-неприятният ден за гимназиалните учители, денят предназначен за родителски срещи. Както се оказа, днес Марти не срещна много родители, желаещи да обсъждат академичния напредък (или липсата на такъв) на отрочетата си. Искаха основно да говорят за краха на интернета, който щеше да заличи профилите им във Фейсбук и Инстаграм завинаги. Никой не спомена Порнхъб, но Марти подозираше, че много от родителите, които все пак дойдоха — както жените, така и мъжете — скърбят за неминуемата кончина и на този сайт.

Обикновено на път за къщи той минаваше по околовръстния път и се прибираше за нула време, но днес това не бе възможно заради рухването на моста над Отър Крийк. Срутил се беше преди четири месеца и нямаше и следа от ремонтни дейности; само дървени бариери на оранжеви и бели ивици, които вече бяха потрошени и нашарени с графити.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)