Идеалната съпруга

Сабрина стисна зъби.

— Мисля, че си забравил условията на споразумението ни.

— А, да. — Той въздъхна. — Условията. Имах намерение да го обсъдя с теб. Подозирам, че ще трябва да си изясним нещо.

— Какво искаш да кажеш? Мислех, че всичко е напълно ясно.

— Нищо не е идеално, скъпа. Та за тези условия… Първото беше за сватбата на сина ми с дъщеря ти. Тук не виждам никакви трудности.

— А останалите?

Той се намръщи.

— Ама че си нетърпелива. Такова нещо не може да се очаква от спокойната, уравновесена лейди Станфорд. Разбира се, ти вече си графиня Уайлдууд, а това несъмнено ще означава, че ще настъпят някои промени. И все пак — той поклати глава с престорена сериозност — не може да се очаква тези промени, и особено промените в характера, да настъпят толкова скоро след сватбената церемония. Това е изключително озадачаващо.

Тя се втренчи в него с удивление. Никълъс лежеше на леглото с вида на човек, който смята, че точно там му е мястото. Приличаше й на мързелив лъв, който оглежда лъвицата си. Това сигурно беше нещо хубаво за една лъвица, но за Сабрина поведението му беше дразнещо.

— Какво искаш? — изръмжа тя.

На устните му бавно се появи доволна усмивка. Господи, той се опитваше да я подмами! Опитваше се да разбере колко щеше да му бъде необходимо, за да я накара да си изпусне нервите. Е, тя нямаше да му даде тази възможност.

— Извинявай. Денят беше дълъг. — Тя се настани в един стол и се овладя. По всичко личеше, че щеше да има нужда от цялото си самообладание. — Попитах те какво ще кажеш за останалите условия?

— Трябва да призная, че съм малко объркан. Да видим дали съм разбрал всичко правилно. Аз трябва да те издържам както подобава на моя съпруга, на графиня с високо обществено положение. В замяна ти ще запазиш контрола върху своите активи, богатство, имущество и така нататък. Прав ли съм?

— Говориш, сякаш това е нечестно и егоистично.

— А не е ли? — Той повдигна невинно вежди.

— Не бих казала. — Сабрина си наложи да запази спокойствие. — Просто желая да си осигуря финансова стабилност.

— Искаш да кажеш в случай, че изляза прахосник, комарджия и развратник? — Очите му блестяха на светлината на фенера. — Не е много ласкав портрет.

Сабрина се изчерви.

— Не исках да го приемеш като обида.

— И все пак, когато една младоженка пожелае да се застрахова срещу възможни недостатъци в характера на съпруга си, човек неволно започва да се пита какво ще бъде бъдещето им. — Той замълча, след което добави замислено: — Или какво се е случило в миналото.

Тя му хвърли остър поглед. Абсолютно никой не знаеше колко малко пари й беше оставил Джак след смъртта си и Сабрина искаше да се увери, че никой никога нямаше да узнае. Колкото и много недостатъци да бе имал Джак, недискретността по отношение на финансовата му стабилност не беше един от тях. Тя се беше постарала тайно да изплати всичките му дългове на кредиторите.