Идеалната съпруга

Не, тя щеше да си позволи да го харесва, дори да се радва на остроумието и дрънканиците му, но нямаше да си позволи да се влюби в него. Това не беше начинът, по който започваше един брак по сметка.

А и все още оставаше неудобният въпрос за честността. В миналото и настоящето на Сабрина имаше много неща, които тя криеше от Никълъс. И смяташе да ги крие вечно. Как ли щеше да реагира той, ако научеше тайните й?

Когато слънцето започна да залязва, Сабрина едва успяваше да държи очите си отворени. Двамата с Никълъс бяха прекарали един приятен ден, заети с неангажиращ разговор, в който не бяха засегнали неудобни теми. Компанията й, изглежда, му беше приятна и тя бавно се отпусна, тъй като беше осъзнала, че може да свали малко гарда си, без да се изложи на опасност.

С всеки час, който двамата прекарваха заедно, Сабрина показваше все по-голяма част от истинската си същност. Думите й ставаха все по-смели и тя не усещаше никакво неодобрение от негова страна. Когато осъзна, че Никълъс я смяташе не само за привлекателна, но и за интересна и приятна, Сабрина изпита облекчение. Знаеше за много бракове, които се основаваха на много по-малко от това.

Тя се прибра в каютата доста преди графа и се зачуди какво щеше да й донесе втората нощ от брака й. Хвърли изпълнен с отвращение поглед към стола. Искаше й се тази нощ да се наспи, а не да прекара часове в отчаяно търсене на удобство. Тази нощ той можеше да спи на стола, ако искаше; леглото оставаше за нея.

Тя съблече дрехите си, хвърли ги върху шкафа, изми се и извади една нощница от куфара си. Навлече памучната дреха през глава. Никога не беше харесвала плътните вълнени нощници с високи яки и предпочиташе пред тях лукса на памука и дантелите.

Нощницата й беше по-предизвикателна и откриваща отколкото й се искаше при дадените обстоятелства. Но по този въпрос не можеше да се направи нищо. Ако бе подозирала, че ще й се наложи да дели каютата си с мъж като Никълъс, може би щеше да си вземе нещо вълнено — ако не за друго, то за зашита. Тя вдигна ръце към тавана и се протегна лениво

— Много приятна гледка за посрещане на мъж, който се завръща у дома. — Никълъс стоеше в рамката на вратата и се хилеше. — Смея да твърдя, че бракът си има своите предимства.

— Никълъс. — Тя въздъхна и потисна желанието си да се покрие с нещо. — Никой ли не те е учил, че трябва да почукаш, преди да влезеш в стаята на една дама?

Усмивката му стана още по-широка.

— Не си спомням някой да се е оплаквал от това досега.

— Е, аз обаче възразявам. — Тя говореше делово, за да прикрие тръпката, която бе изпитала от присъствието му. Сцената беше твърде интимна. Високият, мускулест мъж в рамката на вратата, с очи, блестящи на светлината на фенера, и тя, облечена в дреха, която внезапно й се стори предизвикателна и съблазнителна.