Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
През 1979 г. край Юпитер прелетяват нови „разузнавачи“. На 5 март към планетата се приближи сондата „Вояджър 1“, а нейният двойник — на 9 юни. Двете станции стартираха в края на 1977 г. И двата „Вояджър“ носят послание към евентуалните космически цивилизации. След 50 години те ще се приближат към сферата на най-близките звезди и според теорията на вероятностите биха могли след 147–525 хиляди години да минат покрай някои развити цивилизации. Докато на „пионерите“ беше прикрепена пластинка с картинно изображение, тези сонди имат и по една грамофонна плоча. Освен симфонична, народна1 и забавна музика, те съдържат и звуци на море, вятър, кит, кола, влак, космическа ракета, птици, животни, вик на дете, речи на генералния секретар на ООН и на американския президент, поздрави на 60 езика, основна информация за живота на Земята, за нашата наука и техника. Медната плочка ще издържи милиарди години.
„Това послание трябва да бъде разбрано от нашите развити космически съседи — твърди един от неговите автори проф. Саган. — Ние сме описали на научен език как се борави с грамофон. Ако са в състояние да предприемат междузвездни пътувания, ако могат да уловят нашия «Вояджър», те ще разберат нашия език и ще дешифрират известието.“
НАСА възнамерява да изпрати към Юпитер два автомата „Галилей“, които трябва да станат неговите първи изкуствени спътници. Тринадесет месеца по-късно трябва да стартират сондите от проекта Солар Полар — едната изпратена от американците, а другата — от Европейската космическа агенция (ЕСА). Тези станции трябва да изследват полюсите на най-голямата планета и после чрез гравитационното ускорение, което ще получат от Юпитер, да се насочат към Слънцето.
Оранжерия на Титан?
През март 1972 г. на заседанието на Американското астрономическо дружество в Хавай проф. Саган изнася доклад на тема „Оранжерия на Титан“. Той доказва, че Титан — най-големият от десетте спътника на Сатурн — има атмосфера, в която вероятно е възникнал живот.
Според досегашните представи изобщо не би трябвало да се търсят следи от живот на останалите четири планети. Те са толкова отдалечени от Слънцето, че до тях не достигат животворните му лъчи. Сатурн е по-малкият близнак на Юпитер. Неговата атмосфера също се състои от метан, амоняк, водород и хелий. Пръстените, които обхващат планетата на разстояние 90–140 хил. км, са образувани от лед, прах, газове и камъни, често с големина над 1 метър. Сатурн обикаля около Слънцето на разстояние около 10 астрономически единици, така че получава от него едва 0,011 процента енергия, ако за 100 процента вземем дозата на 1 кв.км на Земята.
Титан е голям приблизително колкото Меркурий. Затова на неговата повърхност привличането е 1/4 от земното. Този спътник обикаля около Сатурн на разстояние 1 220 000 км като шесто поред тяло. Според известните закони температурата там би трябвало да бъде –190° по Целзий.
С помощта па най-големия радиотелескоп в света, в Аресибо на Пуерто Рико, който има диаметър 306 м, се установи че тамошната среда е много по-топла. През 1971 г. д-р Д. Алън и д-р Т. Мърдок съобщиха, че на Титан цари студ от –120 до –70°С. Атмосферата на този спътник се състои от водород, метан и амоняк, вероятно изхвърлени от вулкани. Сред тях преобладава водородът, чиято плътност е близка до плътността на земната атмосфера. Предполага се, че водородната корона е по-голяма от самия Титан. В тази мощна атмосфера вероятно възниква познатият ни парников ефект, който води до нейното прегряване.
„Макар че според нашите познания е изключено там да се развие живот, на Земята се проведоха химични реакции с органични вещества при още по-ниски температури — отбелязва Саган. — Под въздействието на радиацията тези органични вещества могат да образуват по-сложни структури, дори и аминокиселини. Титан е единственото тяло във външната Слънчева система, което има такива условия. Органичната химия на Титан удивително напомня реакциите, протичащи в горните слоеве от облаците на планетите от Юпитеров тип, над предполагаемите облаци, наситени с вода…“
1
Записът съдържа и българска народна музика. Бел. ред.