Търсим космически цивилизации

След 18-месечен полет на 3 декември 1973 г. „Пионер-10“ прелетя на разстояние 130000 км около Юпитер. С помощта на сложен апарат — полариметър — бяха направени над 300 цветни снимки на Юпитер и неговите спътници. На снимките се виждат пет пъти повече подробности, отколкото при фотографиране на Земята. В червеното петно учените успяха да различат тъмно ядро с издатини и по-тъмни граници. По всяка вероятност това не е единственото петно на Юпитер — на много снимки личат и други по-дребни петна. Апаратите на сондата потвърдиха, че атмосферата съдържа 70 процента водород, амоняк, метан, хелий, откриха други и по-сложни съединения. Температурата на дневната и нощната страна на планетата е около –140°. Следователно Юпитер в действителност излъчва два пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето. На дълбочина 24 000 км под повърхността течният водород преминава в материя с качества на метал. Температурата в ядрото на планетата е 30 000°.

Екзобиолозите Понамперума и Моултън започват да моделират създаването на органични вещества с оглед на новите данни. Те въздействуват върху смес от метан и амоняк с ултравиолетови лъчи и електрически светкавици. В тази безводна среда те успяват да синтезират някои органични вещества и полимери, но не получават нуклеинови киселини.

„Пионер-10“ изследва и четири спътника на Юпитер — Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Учените остават изненадани от факта, че плътността им намалява в зависимост от разстоянието до Юпитер. Йо, който обикаля най-близо, прилича по плътност на Луната, докато най-отдалеченият, Калисто, напомня лед. Потвърди се, че Йо и Ганимед са заобиколени от по-рядка атмосфера. Специалистите предполагат, че Европа и Калисто имат подобна атмосфера.

Не е изключено Юпитер да е студена звезда, която има собствено семейство от неразвити планети. Не е изключено и съществуването на двойна звезда Слънце — Юпитер да е във връзка с възникването на цялата наша система. Представителите на НАСА на пресконференция обърнаха внимание върху факта, че разликите в плътността на планетите от нашата Слънчева система имат своето подобие при спътниците на Юпитер. Означава ли това, че „неразвитата“ звезда Юпитер има „неразвита“ планетна система?

Първите непосредствени изследвания на гиганта на нашата система поставят повече нови въпроси, отколкото отговори. Тази загадка не можа да реши и „Пионер-11“, който една година по-късно се приближи до Юпитер на разстояние 45 000 км.

Астрономите правят следващото значително откритие с помощта на голям телескоп, инсталиран на борда на транспортен самолет. През февруари 1975 г. четирима специалисти от Лунната и планетарна лаборатория при Аризонския държавен университет в Туксън съобщават, че са открили в атмосферата на Юпитер кислород под формата на водни пари. Това е нов аргумент в дискусията за живота на тази планета.

Чрез данните от „Пионер-11“, според които в атмосферата на Юпитер има и фосфорводород, специалистите се опитват да изяснят тайната на червеното петно. Д-р Робърт Прин и д-р Джон Луис от Висшия технологически институт Кембридж, Масачузетс, предполагат, че това е червен фосфор. „Пионер-11“ също потвърждава, че тази форма — яйце с диаметър 10–40 хиляди км, което често мени цвета си и чиято температура е по-ниска от околната — е гигантски вихър в атмосферата на планетата. Някои специалисти смятат, че процесите са предизвикани от някакви вътрешни източници на топлина — подобни на действуващите вулкани. Прин и Луис предполагат, че бурите вдигат до горните слоеве на атмосферата фосфороводород, който под въздействието на ултравиолетовото излъчване на Слънцето се превръща във фосфор. Но кристалите на фосфора са много тежки, за да могат да се задържат в горните слоеве на атмосферата и отново падат долу, където при участието на вода отново се превръщат във фосфороводород. Този процес се повтаря непрекъснато.