Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Грей преметна през рамо пушката и взе пистолета. Фиона не възрази, имаше си друга грижа.
— Бертал…
Кучето изпълзя иззад контейнера, едва влачеше крака, едната му страна беше обгоряла.
Грей погледна към горящата книжарница. Как беше оцеляло бедното създание? Спомни си къде го беше видял за последно — взривната вълна го беше запокитила в стената.
Фиона прегърна подгизналото куче.
Бертал явно беше паднал под някоя от пръскачките на противопожарната система.
Момичето вдигна муцуната на санбернара към лицето си.
— Добро куче.
И Грей беше на същото мнение. Задължен беше на Бертал.
— Обещавам ти всичкото кафе с мляко на света, приятел — тихо каза той.
Краката на Бертал потрепнаха и той се отпусна на плочите. Какъвто и прилив на адреналин да беше поддържал досега старото му тяло, явно се изчерпваше.
Отляво се чуха високи гласове, викаха нещо на датски. Силна струя вода се издигна нависоко. Пожарникарите се придвижваха към другия край на къщата.
Грей не можеше да остане повече тук.
— Трябва да тръгвам.
Фиона се изправи. Местеше поглед между Грей и кучето.
— Ти остани с Бертал — каза той и заотстъпва. — Заведи го на лекар.
Погледът на Фиона се вкамени.
— А ти ще си тръгнеш просто така?
— Съжалявам. — Твърде слабовата реплика на фона на струпалите й се ужаси — убийството на баба й, опожаряването на книжарницата, разминаването на косъм със смъртта. Но не знаеше какво друго да каже, а нямаше време да навлиза в подробности.
Обърна се и тръгна.
— Ами да де, върви си! Махай се! — извика след него Фиона.
Грей прескочи оградата. Лицето му бе пламнало.
— Чакай! — чу се зад него.
Той забърза по уличката. Гадно му беше, че я зарязва така, но нямаше друг избор. Без него щеше да й е по-лесно. При толкова полицаи и пожарникари наоколо щеше да е в безопасност. Там, където Грей отиваше сега, нямаше място за петнайсетгодишни момиченца. Въпреки това лицето му гореше от срам. На някакво по-дълбоко ниво не можеше да отрече, че мотивацията му има и по-егоистична страна — чисто и просто беше доволен, че се е отървал от нея, от отговорността.
Няма значение — така или иначе беше свършено.
Вървеше бързо по уличката. Затъкна пистолета в колана на панталоните си, извади всички патрони от пушката и я хвърли зад някаква купчина дърва за огрев. Щеше да привлича внимание, ако я носеше. Без да спира, Грей си облече пуловера. Налагаше се да зареже хотела и да смени самоличността си. Щеше да има разследване заради убитите в книжарницата и двора. Време беше доктор Сойър да излезе в пенсия.
Но преди това трябваше да свърши още нещо.
Извади клетъчния си телефон и натисна бутона за бързо избиране на централното командване. След няколко секунди вече говореше с Логан Грегъри, оперативния ръководител на мисията.
— Имаме проблем — каза Грей.
— Какво става?
— Каквото и да става, е по-голямо, отколкото смятахме. Достатъчно голямо, за да убиват. — Грей разказа накратко за случилото се. Отсреща последва дълго мълчание.
Логан най-сетне заговори. В гласа му се усещаше напрежение.
— Тогава може би ще е по-добре да бием отбой, докато не ти осигурим достатъчно ресурси на терен.
— Ако изчакам подкрепление, ще стане късно. Търгът е след няколко часа.
— Прикритието ти е разбито, Пиърс.
— Не съм толкова сигурен. За основните играчи аз съм просто американски купувач, който задава прекалено много въпроси. Няма да опитат нищо драстично поне на първо време. На търга ще има много хора, а и охраната там изглежда надеждна. Все още мога да покрия мястото и да напипам някоя и друга улика за това кой или какво се крие зад цялата операция. След това ще изчезна, ще се сниша, докато не ми пратите подкрепление.
Искаше му се поне да види тази библия.
— Не мисля, че е разумно — каза Логан. — Потенциалният риск надвишава потенциалната полза. Особено при солова операция.
Грей се разгорещи.
— Значи тия копелета се опитват да ми изпържат задника… и ти искаш да си седя кротко на него?
— Капитан Пиърс!
Пръстите на Грей стиснаха телефона. Логан определено беше прекарал твърде много време зад бюрото в Сигма. Може и да ставаше за ръководител на проучвателни мисии… но специално тази вече не беше само за събиране на факти. И на Грей му трябваше подкрепата на истинския началник.
— Може би трябва да се консултираме с директор Кроу — каза той.
Нова дълга пауза. Последното май не трябваше да го казва. Не беше искал да обижда Логан, нито да минава през главата му, но понякога човек просто трябва да усеща кога е дошъл моментът да отстъпи.