Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Ново движение привлече погледа му. За миг само някаква бледа сянка се мярна току отвъд границата на тъмната гора, като слънчево зайче в периферното му зрение. Изчезна като бял дим, щом Камиси насочи погледа си натам.
Сети се за казаното от стария зулус.
„Наполовина звяр, наполовина призрак…“
Въпреки жегата кожата му изстина. Той ускори крачка, почти избутваше биоложката нагоре по стръмнината. Дребни камъчета и песъчлива почва се свличаха коварно под краката им. Но пък вече почти бяха стигнали билото. До джипа оставаха трийсетина метра.
И тогава доктор Феърфилд се подхлъзна.
Падна на едно коляно и залитна назад, и повлече и него.
Той залитна, стъпи накриво и тупна тежко по задник. Наклонът и инерцията го преметнаха в кълбо назад. Търкаля се така до средата на стръмнината. Най-сетне успя да спре, като заби и пети, и приклада на пушката в пръстта.
Доктор Феърфилд седеше, където беше паднала, очите й бяха ококорени от страх и вперени надолу.
Не към него обаче.
Към гората.
Камиси се завъртя и се надигна на колене, прониза го остра болка в глезена — изкълчен, може би дори счупен. Огледа трескаво гората, не видя нищо, но въпреки това вдигна пушката.
— Тръгвай! — изкрещя той. Беше оставил ключовете в колата. — Тръгвай!
Чу доктор Феърфилд да се изправя на крака сред хрущене на камъчета.
Откъм края на гората долетя още един писък, пресеклив и нечовешки.
Камиси се прицели слепешката и натисна спусъка. Трясъкът на пушката му разтърси падината. Доктор Феърфилд извика стреснато зад него. Камиси се надяваше трясъкът да е стреснал и създанието, което ги дебнеше от ниското.
— Тръгвай към джипа! — извика той. — Бързо! Не ме чакай!
Изправи се и прехвърли тежестта си върху здравия крак. Държеше пушката в готовност. Гората беше притихнала отново.
Чу, че доктор Феърфилд стига до билото.
— Камиси… — обади се тя.
— Качвай се в джипа!
Рискува да хвърли поглед през рамо.
Доктор Феърфилд тръгна по билото към джипа. Леко движение в клоните на баобаба над нея привлече погледа му. Няколко от провисналите бели цветове леко се поклащаха.
Вятър нямаше.
— Марша! — извика той. — Не…
Свиреп рев изригна зад него и погълна остатъка от предупреждението му.
Не…
Съществото скочи от дълбоките сенки на гигантското дърво, стрелна се като бледо петно. Стовари се върху биоложката и я скри от погледа на Камиси. Камиси чу смразяващия й писък, но той секна почти веднага.
И отново настана тишина.
Камиси се обърна към гората.
Смърт горе и смърт долу.
Имаше само един шанс.
Без да обръща внимание на болката в глезена, Камиси хукна.
Надолу по склона.
Просто се остави на гравитацията. Беше повече свободно падане, отколкото спринт. Стигна най-после дъното, насочи пушката към гората и стреля втори път.
Тряяяс!
Не се надяваше да изплаши убийците. Само да си откупи още малко живот. Затича отново, глезенът му гореше, сърцето му биеше в гърлото.
Забеляза, или може би просто усети движението на нещо голямо в гората. Една малко по-светла отсянка на сянката.
„Наполовина звяр, наполовина призрак…“
Макар да не го беше видял с очите си, Камиси знаеше истината.
Укуфа.
Смърт.
Не днес… молеше се да не е днес.
Втурна се през тръстиките…
… и се хвърли с главата надолу във вира.
Писъкът на Фиона се сля с изстрела на убиеца.
Грей се извъртя с надеждата да избегне смъртоносно нараняване. Докато се извръщаше, през бълващия дим прозорец на книжарницата излетя нещо голямо.
Изглежда, стрелецът беше засякъл същото движение миг преди Грей и това се беше оказало достатъчно да отклони прицела му.
Грей усети как куршумът го парва под лявата ръка.
Продължи завъртането си.
Голямата сянка, излетяла от прозореца, скочи върху контейнера за смет и се метна върху стрелеца.
— Бертал! — извика Фиона.
Проскубаният санбернар, подгизнал до кости, заби зъбите си в ръката на стрелеца, точно под лакътя. Внезапното и неочаквано нападение свари неизвестния неподготвен и той се срина в сенките зад контейнера. Пушката му изтрака на плочника.
Грей се хвърли към нея.
Кучето изквича. В следващия миг убиецът изскочи иззад контейнера, изрита Грей в рамото, събори го на плочите и го прескочи.
Грей се претърколи и вдигна пушката. Но убиецът беше пъргав като газела. С развян черен шлифер той прескочи каменната ограда и се скри зад нея. Грей чу бързите му стъпки да заглъхват в тясната уличка.
— Копеле…
Фиона дотича при него. Държеше пистолета на другия.
— Онзи… — Посочи зад себе си. — Мисля, че е мъртъв.