Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

Докладвах на ръководството, на началник-отдела Колесников. Наредиха ми да започна издирването. В трети отдел на РУОП оформиха заявлението. И започнахме да работим заедно. Установихме приблизително кръга от лица, които са могли да го отвлекат, откъде работи телефонът на Корееца. Успяхме да влезем в контакт с престъпниците, ние наричаме това „лъжлив оперативен контакт“.

— Защо лъжлив?

— Представиха ме като член на друга групировка, която участва в откупването на Корееца. Част от парите ми донесоха неговите хора. Похитителите не знаеха, че сме от ФСБ. Мислеха, че бандитите идват да си откупят човека.

Парите предаде апашкият бос Пичуга (с него после се засякохме в затвора), а непосредствено на мен ми донесоха над сто хиляди долара Андрей Волф, лидерът на реутовската18 групировка, и криминалният бос Утьонок от Ухта. Заедно с Утьонок тръгнахме да откупваме Корееца. И Утьонок мислеше, че сме бандити. Имахме уговорена среща пред черквата в края на Митишчи.

Приближихме се, при нас дойде човекът с телефона на Корееца — това беше паролата. Разбрахме се да тръгнем заедно — даваме парите, вземаме заложника и задържаме престъпниците на местопрестъплението. За доказателство, че не сме ченгета, ни служеше присъствието на Утьонок — нито един престъпен бос срещу никакви пари не би тръгнал заедно с ченгета, просто не може да го направи — това е закон за тях. А Утьонок не знаеше!

Поприказвахме си и тръгнахме. И изведнъж милицията спира колите и задържа Утьонок и човека с телефона на Корееца. Операцията беше провалена, „лъжливият оперативен контакт“ приключи. Всички разбраха кой кой е. Казвам им: „Какво правите вие, бе! Защо ми провалихте операцията! Та той ни беше повел към Корееца!“ А те: „Така трябва!“ И ни подкараха към РУОП.

— А ти представи ли се?

— Ами че това бяха същите ченгета, с които работехме! Имаше план за съвместни действия на милицията и ФСБ. И тъкмо те ни провалиха операцията. На ъгъла на Ленински проспект, току до „Шаболовка“, този човек, похитителят — те дори не му бяха сложили белезници — отваря вратата на колата и побягва. Аз след него. Ченгетата ми крещят: „Не стреляй! Не стреляй!“ Дадох шест изстрела във въздуха — в пет часа следобед — можете да си представите какво ставаше на Ленински проспект! Стрелях във въздуха. Срещу зданието на Министерството на вътрешните работи. Рикоширали куршуми можеха да влязат в кабинета на министъра. Настигнах го, хвърлих се върху него. Задържах го.

Закарваме го в РУОП. А ченгетата казват: „Сега ще го инквизираме. Ще го накараме да каже къде е Корееца.“ Опитвам се да ги спра: „Не бива да го инквизирате. У него е телефонът на Корееца. Трябва просто да го разпитате.“ Те се опъват: „Така нищо няма да каже. Трябва с мъчения.“

Отидох в съседния кабинет да си поговоря с Утьонок вече в новото си за него качество. Утьонок седи с белезниците, блещи се и вика: „Как се натресох само! Саня, ти какъв чин имаш?“ Казвам му: „Аз съм от ФСБ, подполковник.“ А той: „Пак добре, че не си милицай.“