Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
Четиримата мъже чакаха, не говореха почти нищо, докато телата им се покриха с пот и после тръгнаха към следващата стая.
— Какво мислиш за всичко това? — обърна се Ливит към Хол.
— Чудесна римска баня — отговори Хол.
В другата стая имаше плитка вана с надпис:
„Потопете само стъпалата“ и душ с надпис: „Не гълтайте разтвора от душа, пазете очите.“ Като че ли искаха да ги сплашат. Хол се опита да определи състава на разтвора по миризмата, но не успя. Все пак водата беше доста плъзгава, значи разтворът бе алкален. Хол попита Ливит.
— Да — отговори той, — това е алфахлорофин при PH 7.76 — и добави, че когато е възможно, киселите и алкалните разтвори се редуват.
— И като си помислиш — продължи Ливит, — това всъщност е един всеобщ проблем. Как да дезинфекцираш човешкото тяло — едно от най-мръсните неща в нашата Вселена, — без същевременно да го убиеш. Интересна задача, нали?
Той се замисли. Хол се огледа за кърпа да се обърше след душа, но не намери никъде. В следващата стая го обгърна поток горещ въздух. На стените светнаха кварцови лампи и заляха стаята със силна виолетова светлина. Стоя там, докато сушилните апарати изключиха. Кожата му леко настръхна в следващата стая, която беше предназначена за обличане. Дрехите сега бяха по-различни — приличаха на хирургически — светложълти, със свободно горнище с остро деколте, къси ръкави, еластични панталони, ниски обувки с гумени подметки, много удобни — като балетни пантофки.
Дрехите бяха меки, от някаква синтетична материя. Облече се и заедно с другите излезе през врата с надпис „КЪМ ВТОРИЯ ЕТАЖ“. Влезе в асансьора и зачака, докато той се спускаше надолу.
И отново се озоваха в един коридор. Стените тук бяха жълти, а не червени, както горе. Хората също бяха с жълти униформи. Една сестра до асансьора съобщи:
— Господа, часът е четиринадесет и четиридесет и седем минути. Можете да продължите слизането след един час.
Влязоха в малка стая с надпис: „ВРЕМЕННА ПОЧИВКА“. В нея имаше шест кушетки със завивки от изкуствена материя.
— По-добре да си починем — предложи Стоун. — Ако можете, дремнете. Трябва да съберем сили до последния етаж, защото тогава няма да ни е до сън. — Той се приближи до Хол. — Какво мислите за обеззаразяващата процедура?
— Интересна е — отвърна Хол. — Ако я продадете на шведите, ще натрупате състояние. Все пак очаквах нещо много по-строго.
— Почакайте — каза Стоун, — по-нататък става все по-строго. На третия и четвъртия етаж ще има прегледи от лекари, а после кратко съвещание.
Стоун легна на една от кушетките и моментално заспа. Научил беше този номер преди години, когато правеше опити по часовник. Свикна да спи час тук, два там, което му беше от голяма полза по-късно.
Втората процедура на обеззаразяване приличаше на първата. И втората униформа изгориха, въпреки че я бяха носили само един час.
— Не е ли разхищение? — обърна се Хол към Бъртън.
— Но това е хартия — вдигна рамене Бъртън.
— Хартия ли? Тази тъкан?
— Не тъкан. Хартия. Преработена е по специален начин.
Озоваха се в басейн, в който ги накараха да си потопят и главите. В инструкцията на стената се казваше, че очите трябва да се отворят под водата. За да се отиде в следващото помещение, трябваше да се мине под водата. Докато плуваше, Хол почувства смъдене в очите, но нищо повече.
Във втората стая имаше само шест кабини със стъклени стени, които приличаха на телефонни. Хол се приближи до една от тях и прочете надписа: "Влезте и си затворете двете очи. Стойте с раздалечени от тялото ръце и леко разкрачени. Не си отваряйте очите, докато не чуете бръмчене. „МОЖЕ ДА ОСЛЕПЕЕТЕ ОТ ДЪЛГОВЪЛНОВАТА РАДИАЦИЯ“.
Хол изпълни нарежданията и почувства някаква хладина по тялото си. Всичко трая може би пет минути. След това чу бръмченето. Отвори очи. Тялото му беше сухо. Последва другите по един коридор, в който имаше четири душа. Минаха последователно под всеки. Накрая ги изсушиха сушоари. После — пак нови дрехи. Този път — бели.
Облякоха се, качиха се на асансьора и слязоха на третия етаж.
Чакаха ги четири сестри. Една от тях заведе Хол в някакъв кабинет. Този път бе подложен на двучасов преглед не от машина, а от съвършено равнодушен млад човек. Хол се притесняваше и си помисли, че предпочита машината.
Докторът се интересуваше абсолютно от всичко, включително и от автобиографията му: дата на раждането, образование, пътувания, семейно положение, бил ли е в болница, заболявания. И подробен преглед. Хол взе да се ядосва — на кого бе нужно всичко това? Но лекарят само свиваше рамене и повтаряше:
6
???