Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
При разбиването на метеоритите Карп успя да изолира бактерии. Той откри, че те представляват пръстенообразни организми, прилични на тръбичка с вълнообразна повърхност, и могат да растат и да се размножават. Но въпреки че по структура много приличаха на земните бактерии (изградени бяха на основата на белтъци, въглехидрати и липоиди), няма клетъчно ядро и затова начинът на размножаването им все още бе тайна.
Карп изложи теорията си по своя спокоен, несензационен начин и очакваше добър прием. Но, разбира се, не го получи, дори напротив, беше осмян на Седмата конференция по астрофизика и геофизика в Лондон през 1961 година. Това го обезкуражи и той изостави метеоритите. А и откритите организми бяха унищожени от случайна експлозия в лабораторията на 27 юни 1963 година.
Съдбата на Наги и другите постигна и Карп. През 60-те години научните работници не бяха склонни да приемат, че съществува живот на метеоритите: всички представени доказателства бяха пренебрегвани и отхвърляни.
Но шепа хора в десетина страни бяха заинтригувани. Между тях — Джеръми Стоун и Питър Ливит. Именно Ливит, няколко години преди това беше формулирал правило №48. „Правилото“ служеше за шеговито напомняне на учените за безбрежния океан литература, събран през 40-те и 50-те години по въпросите за броя на хромозомите у човека.
В продължение на много години се считаше, че човек има 48 хромозома в клетките: за доказателство имаше снимки и множество точни изследвания. През 1953 година група американски цитолози съобщиха на света, че хромозомите у човека са 46. Още веднъж се появиха снимки, които доказваха този факт. Но тези учени не спряха дотук, а взеха старите снимки и изследвания и откриха на тях пак 46, а не 48.
Правило 48 на Ливит гласеше просто: „Всички учени са слепи!“ Ливит си спомни това правило, когато видя как приеха докладите на Карп и другите учени. Той отново ги прочете и не намери причина да се пренебрегват с лека ръка изследванията на метеоритите. Много от постановките бяха грижливо изпълнени, те бяха аргументирани и убедителни.
И отново си спомни всичко това, когато групата „Уайлдфайър“ започна работа над изследването с название „Вектор Три“. „Вектор Три“ и „Токсин Пет“ бяха здравата теоретична основа на програмата.
Основният проблем, който се разглеждаше във „Вектор Три“, беше: Ако на Земята попадне бактерия и причини непозната болест, откъде може да идва тази бактерия?
След консултации с астрономи и специалисти в областта на еволюцията групата заключи, че източниците могат да бъдат три.
Първият беше най-ясен — организъм от друга планета или галактика, който има някакви предпазни средства, за да устои на разликите в температурите и вакуума в пространството. Без съмнение такива организми съществуваха, като се има предвид известния клас термофилни бактерии, които виреят при високи температури и се размножават с готовност при 700C. Беше известно също, че в египетските пирамиди е бил открит вид бактерии, които са стояли запечатани в продължение на хиляди години. И те се оказаха също жизнеспособни.
Тайната беше в това, че бактериите притежаваха способността да се превръщат в спори и да се обвиват в твърда обвивка от калциеви соли. Тази обвивка позволяваше на организма да противостои на варене, замръзване и даже при нужда на хиляди години глад. Тя обединяваше предимствата на анабиотична камера и космически скафандър.
Без съмнение една бактерия можеше да пропътува през космическото пространство. Възможно ли беше обаче друга планета или галактика да е източникът на зараза за Земята?
Тук отговорът беше — не. Най-вероятният източник беше най-близкият — самата Земя.
Във „Вектор Три“ се казваше, че бактериите са могли да напуснат земната повърхност преди милиарди години, тогава, когато животът едва е започвал да се заражда в океаните и горещите континенти. Още преди появяването на рибите, древните мамути, човекоподобните маймуни. Те бавно са се издигали, докато фактически са попаднали в космическото пространство. Веднъж стигнали дотам, те са можели да се видоизменят, да приемат най-неочаквани форми, дори да се научат да използват направо слънчевата енергия вместо храна. Може би те биха могли направо да превръщат енергията в материя.