Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
Дойде му наум примерът с холерата. Векове наред хората знаеха, че холерата е страшна болест, причинява остро стомашно разстройство, организмът може да загуби тридесет литра течност дневно. Въпреки това те не свързваха смъртоносните последици от болестта с разстройството и търсеха някакво средство, което да унищожи бактерията. Чак в днешно време стана известно, че холерата убива именно чрез обезводняване на организма; ако болният успее бързо на навакса загубата на течност, може да преодолее болестта без никакви лекарства или лечение.
Отстрани симптомите, болестта изчезва сама.
Ливит си мислеше за организмите от „Скууп“.
Дали и сега, ако излекуват съсирването на кръвта, болестта ще бъде унищожена? Или може би съсирването на кръвта беше признак на някакво по-страшно разстройство в организма?
Имаше още нещо, което измъчваше съзнанието му още от самото начало на програмата „Уайлдфайър“. Тогава Ливит предупреждаваше, че те може да станат неволни убийци на някаква извънземна форма на живот.
— Всички хора — подчертаваше Ливит, — независимо от научната си обективност, не могат лесно да се избавят от вродените предразсъдъци, когато става въпрос за човешкия живот. Един от тях е схващането, че високоразвитите организми са по-големи от простите организми. Това е истина за нашата планета. Колкото по-високоорганизирани са организмите, толкова са по-големи, като се започне от едноклетъчните и се стигне до многоклетъчните, а след това до по-големите животни с обособени клетки и органи. На Земята развитието на живота винаги е вървяло към по-големи и към по-сложни организми.
Но това може да не е така навсякъде във вселената. На други места животът може да се развива точно в обратна посока — към по-малки и по-малки форми. Точно както съвременната техника се научи да произвежда все по-малки и по-малки елементи. Може би при една по-съвършена еволюция стремежът е към по-малки форми. Още повече че те имат свои предимства: по-малко разход на суровини, по-евтин космически полет, по-малки проблеми с храната.
Така че може би най-разумните същества на някоя далечна планета не са по-големи от бълха. Или даже от бактерия. В този случай програмата „Уайлдфайър“ можеше да причини унищожението на тази високоразвита форма на живот, без даже да разбере това.
Но всъщност такива мисли идваха в главата не само на Ливит. Те бяха изказани и от Мъртън в Харвард, и от Чалмърз в Оксфорд. Чалмърз, който имаше силно чувство за хумор, даже се пошегува: "Представете си, както човек си гледа под микроскоп някоя бактерия, изведнъж вижда надпис: „Моля заведете ни при вашия вожд.“ Всички се забавляваха много тогава.
На Ливит това обаче не му излизаше от ума. Защото можеше да излезе истина.
Преди да заспи и Стоун успя да помисли за предстоящия разговор и за метеорита. Какво ли щяха да кажат Наги или Карп, ако знаеха за него?
Сигурно щяха да се побъркат — помисли си той. — Може би и ние самите ще се побъркаме…
После заспа…
Сектор „Делта“ се наричаха трите стаи на първия етаж, където бяха разположени съобщителните средства по програмата. През него минаваха всички линейни връзки между отделните етажи, както и телефонните и телетайпните кабели, които съединяваха лабораторията с външния свят. И библиотеката, и централният склад се управляваха от сектор „Делта“.
По своята същност той функционираше като напълно автоматизирано гигантско командно табло. И трите стаи на сектор „Делта“ бяха тихи. Чуваше се само тихото бръмчене на магнетофонната лента и заглушеното прещракване на релетата. На подиума седеше един-единствен човек, заобиколен от всевъзможните мигащи лампички на компютъра, но едва ли имаше нужда и от него. Компютрите се самоуправляваха и си даваха проверочни задачи всеки дванадесет минути. В случай на грешки се сами изключваха.
Според протокола, задачата на дежурния бе да следи връзката по секретната военна линия, която се сигнализираше с позвъняване на телетайпа. Когато се чуеше звън, дежурният съобщаваше за това на петте центъра за управление. А при случай на авария в компютъра, той трябваше да осведоми командния пункт на първия етаж.
ТРЕТИ ДЕН
„УАЙЛДФАЙЪР“
XII. СЪВЕЩАНИЕТО
— Време е за ставане, сър!
Марк Хол отвори очи. Бледа неонова светлина заливаше стаята. Той замижа и се обърна по корем.
— Време е за ставане, сър!
Този път гласът беше женски, мек и прелъстителен. Той седна в леглото, огледа се и видя, че е сам.