Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Затвори си устата, скъпи, изглежда грозно.
А на вратата носачът Валаб, бутайки количка с напитки, наблюдаваше безстрастно, докато работодателят му от толкова години прегръща неговата несъпротивляваща се жена.
Когато предшественикът, създателят е разкрит като сатанински, детето често пораства прекалено морално. Чамча се чу да пита:
— А моята мащеха, татко скъпи? Тя добре ли е? Старият човек се обърна към Зейни.
— Надявам се, че не е такъв бонбон с вас. Иначе колко ли тъжно си прекарвате. — След това към сина си с по-суров тон: — Сега се интересуваш от жена ми? Но тя не се интересува от теб. Сега не иска да се срещне с теб. Защо да прости? Ти не си й син. А може би вече и мой не си.
Не съм дошъл да се боря с него. Виж го стария козел. Не трябва да споря. Но това е непоносимо.
— В къщата на майка ми — изкрещя Чамча мелодраматично, губейки битката със себе си. — Държавата смята бизнеса ти за корумпиран, а ето я и покварата на душата ти. Виж какво си им направил. Валаб и Кастурба. Със своите пари. Колко ти струваше? За да отровиш живота им. Ти си болен човек. — Той стоеше пред баща си, пламтящ от справедлив гняв.
Валаб, носачът, неочаквано се намеси.
— Баба, с дължимото уважение, извини ме, но какво знаеш ти? Ти замина и си отиде, а сега идваш да ни съдиш. — Саладин почувства как подът под краката му поддава; беше надникнал в пъкъла.
— Вярно е, той ни плаща — продължи Валаб. — За нашата работа и също за това, което виждате. Затова. — Ченгиз Чамчауала стегна прегръдката си върху несъпротивляващите се рамене на ая.
— Колко? — провикна се Чамча. — Валаб, колко решихте вие, двамата мъже? Колко, за да направите проститутка жена си?
— Какъв глупак — каза Кастурба презрително. — Образован в Англия и какво ли не, но все още с глава, пълна със слама. Идваш и говориш толкова на едро, в къщата на майка ти и така нататък, но може би не си я обичал чак толкова. Но ние я обичахме, всички ние. Ние тримата. И по този начин ние може би поддържаме духа й жив.
— Може да се каже, че това е пуджа70 — долетя тихият глас на Валаб. — Акт на обожествяване.
— А ти — Ченгиз Чамчауала говореше също толкова меко, колкото своя прислужник, — ти идваш в този храм. Със своето неверие. Мистър, доста си дързък.
И накрая предателството на Зейнат Вакил.
— Остави това, Салад — каза тя, отивайки да седне на облегалката на честърфийлда до стария човек. — Защо трябва да си такъв мърморко? Ти не си ангел, бейби, а тези хора изглежда са уредили нещата както трябва.
Устата на Саладин се отвори и затвори. Ченгиз потупа Зейни по коляното.
— Той дойде да обвинява, скъпа. Дойде да отмъсти за младостта си, но ние открихме картите и той е объркан. Сега трябва да му оставим неговия шанс и ти трябва да бъдеш съдия. Аз не искам да бъда осъден от него, но ще приема и най-лошото от теб.
Копелето. Дъртото копеле. Искаше да ме изкара от равновесие и ето ме ударен под кръста. Аз няма да говоря, защо да го правя, не по този начин, унижението.
— Имаше — каза Саладин Чамча, — портфейл с лири и едно печено пиле.
В какво синът обвини бащата? Във всичко: в шпионаж на детското аз, кражба-на-гърнето-от-дъгата, изгнание. В превръщането му в това, което може да е станал. В превръщането-му-в-мъж. В какво-ще-кажат-приятелите-ми. В непоправима разлъка и обидна прошка. В поддаване на боготворене на Аллах с нова жена и в богохулен култ към починалата съпруга. Отгоре на това в магически лампизъм и в сезам-отворизъм. Всичко е получавал лесно, чар, жени, богатство, власт, положение. Потъркай, пуф, джин, желание, веднага господар, внимание фокус. Той беше баща, обещал и след това не дал една вълшебна лампа.
Ченгиз, Зини, Валаб, Кастурба останаха неподвижни и мълчаливи, докато Саладин Чамча не спря изчервен и изпълнен с неудобство.
— Толкова ярост в душата след толкова време — каза Ченгиз след известно мълчание. — Толкова тъжно. Четвърт век и все още синът злобее за малките грехове от миналото. О, сине мой. Трябва да престанеш да ме разнасяш като папагал на рамото си. Какво съм аз? Свършен. Аз не съм твоят Старец от морето. Приеми го, мистър: няма да обяснявам повече.
През прозореца Саладин Чамча успя да зърне едно четиридесетгодишно орехово дърво.
— Отрежи го — каза той на баща си. — Отрежи го, продай го и ми прати парите.
Чамчауала се изправи и протегна дясната си ръка. Зейни, също изправяйки се, я пое като танцьорка, приемаща букет; изведнъж Валаб и Кастурба се смалиха в прислужници, сякаш; часовникът беззвучно бе отмерил тиквено време.
70
Общ термин, който обхваща жертвоприношения, молитви и други действия на почит в индуизма.