Завръщането на историята и краят на мечтите
- Автор: Кейган Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Цветкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на историята и краят на мечтите». Краткое содержание книги:
Но това е самотна и в основата си отчаяна битка, тъй като в борбата между традиционализма и модерността традицията не може да постигне победа, макар силите на традиционализма, въоръжени с модерни оръжия, технологии и идеологии, да са способни да нанесат ужасяващи щети. Всички богати и силни нации по света до известна степен са приели да следват икономическите, технологичните и дори социалните аспекти на модернизацията и глобализацията. Всички са възприели, макар и с различна степен на недоволство или съпротива, свободния поток на стоки, финанси и услуги, както и смесването на култури и начини на живот, с което се характеризира модерният свят. Все по-често жителите им гледат едни и същи телевизионни предавания, слушат една и съща музика и посещават едни и същи филми. Заедно с тази доминираща модерна култура те са приели, макар и понякога да ги осъждат, основните отличителни черти на модерния морал и на модерната естетика. Освен всичко друго модерността означава сексуална, както и политическа и икономическа свобода на жените, отслабване на църковната власт и заздравяване на секуларизма, съществуване на това, което преди бе наричано контракултура, и свободно изразяване в областта на изкуствата (ако не и в политиката), което включва и свободата да извършваш богохулство и да пишеш памфлети за символите на вярата, властта и морала. Това са последиците от либерализма и капитализма, отприщени и неограничавани от възпиращата ръка на традицията, силната църква или някое морализаторско и тиранично управление. Дори китайците осъзнаха, че макар да е възможно да имаш капитализъм без политическа либерализация, е много по-трудно да имаш капитализъм без културна либерализация.
Днес радикалните ислямисти са последната крепост срещу могъщите сили на модерността. Според Саид Кутб, един от духовните бащи на „Ал Кайда“, истинският ислям може да бъде опазен единствено посредством война на всички фронтове срещу модерния свят. Той настоява да се „разруши цялата политическа и философска стратегия на модерността и да се върне ислямът към неосквернените му корени“.119 Мюсюлмански лидер от много по-различен тип, аятолах Хомейни постави ясни паралели между модерността и Просвещението и отхвърли и двете. „Да, ние сме реакционери — казва той на противниците си, — а вие сте просветени интелектуалци: вие, интелектуалците, не искате да върнем времето с 1400 години назад.“120
Тези най-радикални ислямисти, както и Осама бин Ладен, отхвърлят също така и великия продукт на Просвещението и модерната епоха: демокрацията. Абу Мусаб ал-Заркауи отхвърля изборите в Иран на основание, че „законодателят, на който трябва да се подчиняваш в една демокрация, е човек, а не Бог“. Демократичните избори са „същността на ереста, политеизма и заблудата“, тъй като превръщат „слабия, невеж човек в съдружник на Бога в Неговата основна божествена привилегия — а именно да управлява и да определя законите“. Както пише Бърнард Луис, целта на ислямската революция в Иран и на други места е да „помете всички чужди и безбожни наноси, наложени навред в мюсюлманските земи на мюсюлманските народи в епохата на чуждо господство и влияние, и да възстанови истинския и даден свише ислямски ред“. Един от тези „безбожни наноси“ е демокрацията. Фундаменталистите искат да върнат ислямския свят на мястото, на което се е намирал, преди християнският Запад, либерализмът и модерността да замърсят чистия ислям.121
Тази цел е непостижима. Ислямистите не могат да върнат обществата си 1400 години назад, дори и останалият свят да им позволи да го направят. А той няма да им позволи. Нито Съединените щати, нито която и да е друга велика сила ще предаде контрола на Близкия изток в ръцете на тези фундаменталистки сили. Една от причините е, че регионът е от голяма стратегическа важност за останалия свят. Но има и нещо още по-важно. Огромното мнозинство от хората в Близкия изток не изпитват желание да се върнат 1400 години назад. Те не се противопоставят нито на демокрацията, нито на модерността. А и в съвременния свят не е възможно да си представим, че една цяла страна може да се изолира от модерния свят, дори ако по-голямата част от населението й го иска. Възможно ли е великата ислямска теокрация, която „Ал Кайда“ и останалите се надяват да съградят, да блокира напълно звуците и гледките, идващи от останалата част от света, и така да предпази народа си от изкушенията на модерността? Моллите не успяха да го постигнат в Иран. Този проект граничи с фантазията.
119
Lawrence Wright, The Looming Tower: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York, 2006), p. 24.
120
Пак там, c. 47.
121
F. Gregory Gause III, „Can Democracy Stop Terrorism?“ Foreign Affairs 84, no. 5 (September/October 2005), p. 69; Bernard Lewis, The Middle East (London, 2000), p. 337.