Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Но с каква цел?
Въпреки че вече се бяхме споразумели за цената, сателитните снимки, които поръчах в началото на 1998 г. чрез бюрото на д-р Дех, до днес, без всякакво обяснение, липсват. А египетските власти отказаха да ми издадат пропуск с изследователска цел за месец август 1998 г. Обяснението простичко гласеше, че това било зона на военен периметър. Въпреки че египетските военни още в началото на 1996 г. официално освободиха забранените територии около Дашур и Саккара.
Какво толкова тайнствено обаче би могло да има в този каменен фундамент?
Факт е, че изследователската група със съдействието на военните издигна на границата на платото хангар, в който беше създадена съвременна лаборатория, както и телекомуникационен център. Освен това, от сигурен източник зная, че в Гизр ел-Мудир е намерено подземно съоръжение с храмови колони, оборудвано с модерно изглеждащ хидравличен механизъм, който без съмнение не е дело на египтяните.
Какво трябва да означава всичко това?
Възможно е 2000 годишният Папирус 604 на Британския музей в Лондон да съдържа отговора. От него научаваме за събития, които трябва да са се случили преди 3500 години. В тази легенда младият жречески син Си-Осир води баща си Сети Хаемвес (син на Рамзес II) в подземния свят, намиращ се западно от Мемфис. Наистина повече от една трета от текста е загубен, но на базата на фрагменти на друг един папирус смисълът може да бъде проследен: и така, един образован мъж; някога полудял по Магическата книга от златния сандък на Бог Тот. В тази книга имало два афоризма. Когато човек прочетял първия, омагьосвал небето, земята, подземния свят, планините и водите. Когато прочетял втория афоризъм, то той в подземното царство можел да приеме своя земен образ. След продължително търсене Сети Хаемвес успял да намери това тайнствено място, което било снабдено с божествени «стълбове-Иби», но не успял да открие тайнствения златен съндък, в който се намирала книгата.
Дали древният текст с «Иби» има предвид… хидравлични колони?
По-нататък папирус 604 разказва как момчето Си-Осир заедно с баща си по-късно отново пристигнали на същото място, западно от Мемфис. Така те се озовали в подземна сграда «със седем големи зали». Било подобно на фабрика място, в което имало големи колела и въжета, «задвижвани от хора». Освен това в приказна форма се разказва и за «срещи с Боговете», при които Боговете определяли задълженията на хората. Тук за пръв път подземния свят е описан като място, до което човек може да стигне още преди смъртта си. Освен това мястото, което човек можел да напусне по всяко време, този път не се намирало в областта Дуат, а западно от Мемфис. Възможно ли през 1995 г. SRI да е открил точно това място?
И защо въобще нашите учени практикуват Забранената египтология?
Дали от политически или мирогледни съображения? Защото всеки сериозно ангажиран с работата си египтолог, който се впечатлява от особения живот на Тутанкамон, който първоначално се казвал Тутанхатон и чийто чичо Аменофис IV и леля Нефертити същевременно били и негови тъст и тъща, би постъпил добре, ако разгледа още веднъж задълбочено скритите причини на това, което се е случило.
През януари 1907 г. британският археолог д-р Едуард Еъртън открива една разрушена от вода недовършена гробница (KV 55) в Долината на царете. Тъй като картушите били разхвърляни навсякъде археолозите първоначално предположили, че открили гроба на царица Тейе, защото очевидно ставало въпрос за женска мумия. След като обаче предварително припознатите като женски белези, специално тазовата област на скелета, били сравнени с пластики на цар Аменофис IV (Ехн-Атон) тогава изследователите решили, че са разпознали мъртвия цар-еретик. Решението се базирало изключително на това, че по-новите изследвания изглежда защитават предположението, че той е страдал от «синдрома на Бабински» («Distrophia adiposgenitalis»). При мъжете болестта протича със закърняване на външните и вътрешните полови белези. Но едно по-точно чуждо изследване под ръководството на проф. Джефри Мартин междувременно предположи, че мумията вероятно е тялото на Семенхкар. Преди обаче изследванията да могат да бъдат завършени, трупът заедно със саркофага изчезна за около седемдесет години.