Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Както вече казах, научният свят смята, че тези «книги» от своя страна са версии на по-стари базови произведения на древни текстове, които разказват за небесното пътуване на Ра и според по-късни извори обрисуват благия задгробен живот на поклонниците на Озирис. В случая научните теории на нашите египтолози обаче не обръщат внимание на «магическите» аспекти в текстовете. Загадъчното «око на Хор», в което ставало пътуването, е самостоятелен предмет, един обект, в който царят влизал и чийто цвят се изменял от син в червен. Говори се също така за самозадвижване на обекта и за врати, които се отваряли сами. В подземния свят, обитаван уж само от духове, се споменават и подпори на мостове и медни кабели. Освен това древните египтяни вярвали, че между Земята и Небето била разпъната огромна мрежа, в която царят с ладията можел да се оплете. За да избегне тази опасност, той използвал знанието си за отделните елементи и за взаимовръзките им в мрежата.
Защо обаче в текстовете се говори за цар, възнасящ се към Небето, когато преображението го отвежда в подземния свят?
Всички стихове намекват, че в пътуването си през Дуат умрелият цар в действителност изминава старият път на Боговете. Следователно възниква въпросът дали в нашите съвременни представи тези текстове не са някакви фантазии, превърнали се в митология, или пък са описанията и преображенията на едно симулирано пътуване, което някога Боговете наистина предприемали? При всички изображения Бог Озирис играе първостепенна роля.
Озирис е гръцкото означение на Бога от Нил Ас-Ар, който древноегипетските автори изобразяват седнал на трон или като око. Първоначалният смисъл на това изображение обаче с течение на времето бил изгубен. От по-нови текстове във всеки случай знаем, че това божество винаги е свързано със съзвездието Орион. Британският професор по египтология Ърнест Алфред Уолис смята, че:
«Древните египтяни в действителност знаели за първоначалното значение на името „Ac-Ар“ толкова малко, колкото и ние днес. Освен това те не са имали по-добри източници от нашите, за да получат информация«.
Женският вариант на Ac-Ар е Ac-т, в основата, на който по всяка вероятност лежи същата представа. Ac-т не е някакъв обичаен образ като Богинята Изида, която от самото начало е във връзка с двойната звезда Сириус. В случая е интересно, че народът Бозо, живеещ в западна Африка нарича невидимия за човешкото око спътник на Сириус «Сириус В» — «звездно око». При древните египтяни е съвсем типично Озирис (Орион) да бъде съпровождан от Изида (Сириус), при което жреците наричали Озирис както казах — по неизвестни причини «око». Освен това Бозо апострофират Сириус като «седящ», при което «мястото», респ. «трона» е йероглифният знак за Изида. Всичко това случайност ли е?
Що за тайна се крие зад това древно завещание?
Гръцкият философ Плутарх (46–122 г. сл. Хр.) в глава 41, 61 на своята «Peri Isidos» пише:
«Под Анубис се разбира хоризонталният кръг, който отделя невидимата част на света — те я наричат Нефтида — от видимата, на която дават името Изида, и тъй като кръгът докосва както царството на светлината, така и на сянката, може да принадлежи и на двете, от което идва тяхната представа за подобието на Анубис и кучето, защото забелязали, че кучетата бдят както през деня така и през нощта«.
Вероятно Плутарх описва астрофизичните свойства на системата Сириус, за които неговата съпруга — египетска магьосница — сигурно му е разказвала. Американският ориенталист Робърт К. Г. Темпъл коментира казаното от Плутарх по следния начин: