Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
«Човек може да приеме описанието като описание на системата Сириус, но въпреки това тук се натъкваме и на опит да бъде изяснен символът на кучето, който винаги ни отвежда към Сириус, защото винаги се е казвал „кучешката звезда“. […] Когато в египетските текстове се заговори за Сириус почти без изключение става дума и за небето и дори за небесни пространства, които описват като водни и растителни: може би указания за водните планети на Сириус?»
Когато разглеждаме небесните пътища описани в древноегипетските книги за подземното царство, техните съответствия обикновено могат да бъдат намерени в земните пътища. Както Нил за египтяните представлявал основна транспортна артерия, по същия начин в млечния път те виждали «подземния световен поток», който ладията на Ра трябвало да премине, за да стигне до своето местоназначение. Най-точният път на ладията описва «Амдуат», който освен това е единствената книга за подземното царство, с оригинално заглавие: «Текст за скритото пространство». Освен това тя е първата изцяло илюстрирана книга, в която текст и картина образуват единство — текстовете навсякъде обясняват картините. За Амдуат проф. Е. Хорнунг пише:
«Изчерпателните уводни страници изтъкват „знанието“, което книгата предава, при което обещава „девет пъти“ (на египетски — „много пъти“) „знание“ за отвъдни феномени; така тя дава цялостна представа за съдържанието на Амдуат«.
Египтологията освен това предполага, че Амдуат всъщност описва пътуването на Бога на Слънцето през дванадесетте часа на нощта — от неговия залез до сутрешния изгрев. В него учените виждат единствено религиозен трактат, който въвлича починалия божествен цар в ежедневното движение на Слънцето, въпреки, че и в този случай Хорнунг признава:
«Времето се явява като безкрайно лъкатушещо, оцветено в синьо змийско тяло, заобиколено от дванайсетте часа на нощното пътуване, които тук са изобразени с женски фигури, но в текста се споменават и като 12 змии«.
За Озирис Хорнунг казва:
«Озирис е споменаван постоянно и многократно е рисуван, но той остава напълно пасивен и в целия Амдуат не взема думата«.
Целта на петия час от пътуването се нарича «Вернес», селение на Озирис, което се намира на 429 божествени мили от Земята в «скритото пространство» («подземния свят»).
По-нататък стиховете обръщат внимание, че по време на цялото пътуване се приема само вегетарианска храна и че екипажът на кораба от увити в черно мумии оживяват след «кацането»:
«Ра им извика: когато ви намерих бяхте за оплакване, и телата ви бяха се затворили над вас. Но ето, че вдъхнах дихание в ноздрите ви и отредих вашето преображение«.
Професор Хорнунг интерпретира това място от «Книгата на портите» в «Нощното пътуване на Слънцето» като «възкресяване на мъртви»!
Защо обаче мъртвите трябвало да вземат със себе си храна и преди всичко да възкръсват?
Отговорът е, че пътуващите персони, които Ра придружавал до Вернес, вероятно не са били никакви мъртъвци, а хора, опаковани в «Ах», които предприели една неразбираема за днешните египтолози космическа одисея! Въпреки предложението на Ерик Хорнунг, че «…„Ах“ е обвивката, в която мъртвецът можел да продължи да живее като цялостно същество, изхождайки от смисъла на думата — нещо като „светлинен дух“…», научният свят продължава да го интерпретира като «религиозна ерес». Но както древните египтяни под «долу» разбирали «горе», така с думата «Ах» те описват нещо друго: те означават някаква «обвивка», която за днешните астронавти би представлявала космическия екип. По време на пътуването през «небесния свод» въвеждали хората от ладията в сънно състояние. Вероятно оттук по-късно възниква култът за мумификация. Защото само «яру» («божествените гребци») — които отговаряли за правилния курс — си запазвали правото да останат будни по време на пътуването. Но накъде води тази космическа одисея? Понятието «джетру-нетер» («jtrw.ntrw»), превеждано от египтолозите като «божествени мили», преведено правилно всъщност означава дословно «светлинно отдалечаване». Подобно по смисъл е използваното днес от астрономите понятие за определяне на космическото пространство и при определяне на разстоянията между звездите — «светлинни години». Светлинната година е отсечката, която един светлинен лъч изминава за една година при скорост 300 000 км/сек. (9,46 билиона километра). Като мярка за отдалечаване днес, разбира се, е приет «парсекът» (паралакс-секунда), който е равен на 3,26 светлинни години. Но иззад древноегипетското обозначение «джетру-нетер» се крие астрономическа мярка, според която един «джетру-нетер» е равен на 189,2 милиарда километра. Сборът от 50 египетски «светлинни отдалечения» («джетру-нетер») следователно е равен на една светлинна година, което е точно 9,46 билиона километра. В тази връзка е интересно и това, че космическата стойност 189,2 разделена на един египетски лакът, равен на 0,525 сантиметра, дава точно 360° и 38 минути на хемисферата.