Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Отново случайност?
При всички дълги варианти на първата описана отсечка, измината от Ра, без изключение винаги се споменава числото 309 «джетру-нетер» (JN), докато късите варианти в гробницата на Сети I и Рамзес II се различават, съответно — 2 х 480 JN и 100 + 90 JN. Абсолютното преодоляване на отсечката от 429 «jtrw.ntrw» в стиховете се съпровожда от израза «hm.t sn.t psd», който може да се преведе като «светлинно отдалечаване без светлина и лъчи». Това означава, че в случая не става дума, както твърди египтологът Кристиян Лайц, за движението на Слънцето, а именно за онези «божествени мили», които по мое мнение могат да бъдат идентифицирани като «светлинни години» и с които древните Богове измервали разстоянията в пътуванията си през звездния космос. Разстоянието до местоназначението «Вернес» съответно възлиза на 429 «джетру-нетер», което е точно 8,54 светлинни години. Този резултат е приблизително равен на междинното пространство между Земята и системата Сириус, чиито стойности според нашите астрономи варира между 8,4 и 8,7 светлинни години. Вторият и третият час в Амдуат освен това говори за «хора-земеделци на Вернес» и за това как от Сириус се връщат отново на родната си планета: «След пребиваването във Вернес яру на Ра гребат в тези селения 309 + 120 джетру-нетер. По този начин картините на подземното се отразяват в скритото на Дуат. […] Началото на писанието принадлежи на Запада, жертви им се правят едва на Земята«.
Ако изтълкуваме един пасаж от Книга на мъртвите, според който дължината на подземния океан е 1000 «джетрунетер», странно, но получаваме положението на нашата Слънчева система по отношение на външната й граница с нашата галактика.
Според египтолога д-р Ян Асман египетските жреци-учени дори имали понятие за персонификация на времето:
«Понятието „нехех“ е обозначение за виртуалното време«.
Защо това древно знание просто се игнорира от по-голямата част египтолози?
На 10 и 11 април 1998 г. в Берлинския Residence & Congress Hotel ESTREL се състоя Първият международен конгрес по Забранена археология, в който взеха участие 23 специалисти от различни области на науката. Освен представителите на науката към отбрания кръг активни участници с интересните си доклади се включиха и известните популяризатори на науката Ерих фон Деникен и Йоханес фон Бутлар. Също така бяха поканени професор Дитрих Вилдунг, директор на Германския археологичен институт (египтология) в Берлин, както и неговият заместник Карл Хайнц Призе. Тези господа обаче имаха основателна причина да избягват неудобни въпроси и не можеха официално да вземат участие в научния обмен. При това трябва да се знае: има различни нива на археология. Първо, има такава, която с метла и лопата прави разкопки — т. е. полева; има и друга — вторична археология, настолната, която се занимава с оценяване на находките и работи по надписите. Съществува и една различно ниво, така наречената «забранена археология», която е толкова секретна, че дори и международните факултети и археологическите институти не знаят почти нищо за нея.
Някои от посветените в нея се срещат в сезонните ваканции на предварително уговорени места и обсъждат появилите се куриози и находки, на които търсят обяснение. На една такава среща през септември 1996 г., в която участвали единадесет археолози, се обсъждал странен случай от околностите на Мемфис.
Още през 40-те години при въздушни снимки беше локализирана особена находка на 1100 км югозападно от платото Саккара. До 1995 г. египтолозите проявяваха нищожен интерес към това място. Но при проучването на земята от Stanfort Research Institut (SRI) под ръководството на професор Марк Ленър беше открито второ плато с размери 800 х 400 метра. Археолозите можаха да докажат, че на това място някога трябва да е имало каменна постройка двойно по-голяма от пирамидата на Джосер и построена още преди нея от «камък». Въпреки че новооткритото плато за разлика от Саккара няма надземни постройки като пирамиди или храмове към него бе проявен особен интерес. Защото, както изглежда, там има само един ареал от 320 000 кв. м. площ и очертаното от него плато. Директорът на Саккара д-р Мохамед Хаграс нарича това място «Гизр ел-Мудир», което означава приблизително «голямата крепостна стена». Ако обаче човек разгледа тази местност с далекоглед, надлъж и нашир няма да забележи нищо друго освен пустинния пясък. Още по-странното е, че освен археолози, от това място се интересуват египетските военни и NASA. Първоначално д-р Ян Матюсън от Nationalen Museen Schottlands започна нови проучвания с техника, използвана при петролни сондажи. Но след 1997 г. на мястото повече не се забелязват археолози. Вместо тях — само войници, които освен това поеха управлението над местността.