Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Отвличащата маневра отпреди няколко минути бе впечатляваща. Но тази направо отне дъха на Халоуей. Корвинът се носеше между върховете на дърветата и се мярваше само от време на време върху мониторите. За нисколетящите зхиррзхиански хеликоптери щеше да е почти невидим. Лазерната установка пък сигурно въобще нямаше да забележи приближаването му.
Оставаха само пет секунди. Халоуей се надяваше, че хората на Дагън са получили предупреждението да се прикрият.
Внезапно над гората изригна грамадна огнена топка. Половин секунда по-късно корвинът се появи отново, набирайки височина в кристално чистия въздух, в насрещен курс на приближаващите се хеликоптери.
Такара извика нещо на японски.
— Успяха!
— Крей, нареди на колите да се върнат в зоната на действие! — заповяда Халоуей. — Нека окажат поддръжка на корвина — искам тези хеликоптери да се махнат. Проверете състоянието на наземната група.
— Слушам, сър.
— Как мислиш, свърши ли се? — попита го Такара.
— Зависи от това доколко зхиррзхианците държат на тази схватка — отвърна му Халоуей и посегна към чашата с лимонов сок.
Такара помълча малко, после тихо попита:
— Значи и ти вярваш, че то е там?
— Кое? — попита Халоуей, докато местеше поглед по монитора.
— Знаеш кое — отвърна Такара. — Някой от компонентите на КИОРО.
— Толкова ли си личи? — попита го стреснато Халоуей.
Такара сви рамене.
— Вероятно не за всички. Просто аз съм по-добре информиран от останалите. Едва ли щеше да рискуваш хората, ако залогът не беше толкова висок. Нищо друго на Доркас не заслужава подобни усилия. Поне нищо, за което аз да зная.
— Аз също не зная нищо с абсолютна сигурност. Не е имало нито официални съобщения, нито дори намеци — всъщност започнах да се съмнявам в това едва след един разговор с доктор Кавана. Но колкото по-дълго продължава тази война, без да се е включило КИОРО, толкова повече си мисля, че седим върху някоя част от него.
Такара изсумтя.
— Да се надяваме, че няма да попадне в ръцете на зхиррзхианците. Ако го напипат, можем спокойно отново да започнем да им казваме завоевателите.
— Така е — съгласи се Халоуей, но кой знае защо, след мисълта за несъкрушимите зхиррзхиански кораби, въоръжени с КИОРО тяхно производство, пред погледа му изплува лицето на Мелинда Кавана, докато му предаваше мнението на зхиррзхианския призрак, че войната е избухнала по погрешка…
— Полковник? — повика го с развълнуван глас Крейн. — Наземните части стигнаха целта.
— Дай картина — нареди Халоуей и двамата с Такара побързаха отново да заемат местата си. Само след миг на мониторите се появи изображение от мястото на действие.
Халоуей се наведе напред и присви очи. Виждаше се входът на тектоничната станция, точно както си го спомняше. Външната врата бе широко разтворена и зад нея се различаваха някакви тъмни фигури.
— Не можеш ли да ги приближиш?
— Да, сър. — Крейн приближи картината и я освети допълнително.
Такара подсвирна.
— Добре са поработили хората на Дагън!
— Здравата са ги ударили — съгласи се Халоуей. На земята се въргаляше цялото отделение зхиррзхиански войници. Парализирани или мъртви.
Той превключи комуникатора на канала на Дагън.
— Дагън, говори Халоуей. Виждам, че сте си разчистили пътя.
— Вече сме пред входа, полковник — потвърди Дагън. — Момчета, дръжте ги под око — отекна гласът му. — Не знаем колко бързо се възстановяват.
Сякаш за да потвърди думите му, един от въргалящите се в дъното на коридора войници повдигна предпазливо глава и погледна към входа, за да прецени ситуацията.
— Дагън, един се движи — предупреди го Халоуей.
— Виждам го. Предни постове, бъдете готови. Първи отряд да оказва поддръжка. Полковник, имате възможност да избирате — труп или пленник?
— Предпочитам пленник, ако е възможно — отвърна Халоуей. — Но без да губите хора.
— Няма проблем — рече Дагън. — Съмнявам се да му е останала толкова сила, че да се зъби.
Извънземният продължаваше да се движи; останалите също се размърдаха.
— Май идват на себе си — подметна той.
— Втори отряд вече приближава — обади се Дагън. — Веднага щом получим подкрепления, влизаме вътре.
Халоуей прехапа устни. Бяха спасили тектоничната станция — поне за момента, — а след някоя и друга минута щяха да разполагат с пленници. Коз при преговори, ако зхиррзхианците се влияеха от подобни неща. Може би онзи призрак, старейшината на Мелинда, също щеше да им окаже помощ.
Изведнъж извънземният посегна към крака си и вдигна лазерното си оръжие.
В двата края на монитора едновременно се появиха дулата на две оберонови пушки — двама войници се прицелваха в противника.