Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Преди няколко години, когато лорд Стюарт Кавана и командир Адам Куин бяха повдигнали въпроса за недостатъчно внимателния подбор на кадети в училището за копърхед, имаше продължителни и разгорещени дебати относно това дали копърхед действително заслужават всички тези средства и усилия. Като опитен и далновиден офицер, Халоуей бе застанал изцяло зад копърхед по време на споровете с цивилни и военни. Но пред себе си неведнъж бе признавал, че не разбира защо командването е така обсебено от идеята да поддържа тази скъпа бойна единица.
До този момент.
Пръстите му все още стискаха микрофона. Той разхлаби хватката си върху дръжката и го включи.
— Ванбруг, говори Халоуей.
— Тук Марлоу, полковник — чу се гласът на втория пилот на Бетман. — Ванбруг не може да ви отговори — изглежда, имат повреда в комуникационната система. Лазерната ни връзка обаче все още действа.
— Какво е положението при тях?
— Лошо, но не критично — отвърна Марлоу. — Изгубили са маневрени способности и около половината от целеуказващите прибори. Все още могат да летят, но ще трябва да ги позакърпят, преди отново да влязат в бой.
Халоуей и Такара се спогледаха. Шансовете да разполагат с каквито и да било резервни части за невероятно сложните изтребители от типа „Корвин“ бяха почти нулеви.
— Разбрано — промърмори Халоуей. — А при вас как е положението?
— Освен някои незначителни одрасквания по корпуса нищо сериозно — увери го Марлоу. — Всички основни системи функционират и не виждам какво може да ни попречи да изгорим някой задник.
— Изчакайте. — Халоуей се обърна към Крейн. — Състояние на ударната група?
— В района са, сър — докладва Крейн. — Дагън съобщи, че се придвижват към главната цел, попаднали са под вражески обстрел и са отвърнали на огъня, но за момента, изглежда, не водят прицелна стрелба. За съжаление не разполагат с въздушна поддръжка — наложи се да изтеглим въздушните коли, когато лазерното оръдие откри огън.
— Ясно — кимна Халоуей. — Марлоу?
— Да, сър?
— Как мислиш, Бетман дали не би могъл да удари наземната лазерна установка? Без допълнителни одрасквания, ако разбираш какво имам предвид.
— Нищо работа, полковник — намеси се Бетман. — Дайте заповед и сме готови.
— Смятай, че съм я дал. Но действайте внимателно.
— Разбрано. Край на връзката.
Радиото замлъкна.
— Как мислиш, ще се справят ли? — попита Такара.
— Ако това е единствената изненада, която са ни приготвили зхиррзхианците, уверен съм, че ще се справят — отвърна Халоуей. — Имам чувството обаче, че наоколо може да има и други скрити огневи точки, за които още да не знаем. Как, по дяволите, са успели да ги разположат, без да ги забележим?
— Имам отговор на това, сър — обади се Крейн. — Гаспери прегледа отново записите и смята, че лазерът е бил в товарния хеликоптер, за който ви докладвахме по-рано. Стоварили са го преди да се изтеглят обратно.
— Хитро — промърмори Такара. — Като стана дума за хеликоптери, изглежда, се прегрупират.
Беше прав. Хеликоптерите не само се прегрупираха, но и сменяха посоката си — насочваха се обратно на север, към ударната група на Дагън.
— Страхотно — изсумтя Халоуей и зашари с поглед по монитора, търсейки корвина на Бетман. Изтребителят кръжеше високо в небето, на няколко километра над района на бойните действия. — Бетман, каквото и да си намислил, прави го бързо — предупреди той. — Хеликоптерите се връщат.
— Виждаме ги, полковник — обади се Марлоу. — Постарайте се да държите въздушните коли далеч от района. И предупредете наземните сили да се приготвят за една по-силничка ударна вълна.
— Предай това, Крейн — нареди Харлоу, без да сваля очи от монитора. Какво ли бяха намислили този път копърхед?
И тогава, още докато Крейн говореше тихо в микрофона, корвинът лениво се преобърна по гръб и полетя с носа надолу право към земята.
— Кас!… — извика Такара.
— Спокойно, Фуджи — отвърна Халоуей и сключи пръсти за късмет. Корвинът продължи гмурването, набирайки зашеметяваща скорост, и точно когато сблъсъкът изглеждаше неизбежен, премина в хоризонтален полет. Миг по-късно цепеше атмосферата с ускорение Мак 2, право към зхиррзхианската установка.
Само че този път летеше по-ниско от върховете на дърветата.