Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
А може би означаваше, че в момента са съсредоточили всички свои сили, за да смажат Земята и Кентавър, и не желаят да губят време с една толкова незначителна военна цел.
— Да видим дали е готов да преглътне така лесно загубата им — промърмори той и отново включи комуникатора. — Копърхед: поемете в пресечен курс на хеликоптерите. Не ги гонете — искам само да ги поизплашите. Но гледайте да стоите извън обсега на тежките лазерни оръдия.
— Прието.
Халоуей изключи комуникатора й погледна монитора. Двата корвина, които летяха в паралелна формация ниско над дърветата, направиха плавен завой и поеха курс на преследване. Халоуей премести поглед върху векторите на хеликоптерите — търсеше и най-малък признак на реакция…
Без никакво предупреждение откъм гората блесна ярка светлина.
Лъчът попадна право върху носа на предния от двата корвина.
(обратно)Тбв-охнор бе настоял да слезе пръв в подземието и тъй като по право старшинството принадлежеше на него, Клнн-даван-а бе принудена да се съгласи. Застанала встрани от полуотворената врата, тя проследи с поглед тримата войници, които се шмугнаха предпазливо покрай нея. Отблясъците от фенерчетата им трепкаха по стените и се отразяваха в различни лъщящи повърхности. Само след няколко удара Тбв-охнор застана отново пред нея.
— Чисто е, изследовател — докладва той. — Последвай ни.
Помещението бе просторно, вероятно обхващаше цялата подземна сграда, макар че за по-точни заключения щяха да са необходими съответни измервания. Лъчите на джобните фенерчета се плъзгаха по различни мебели в типичния стил на хората-завоеватели, по дъговидни маси с подредени върху тях монитори, чиито екрани сега тъмнееха, по стени с различни апарати. Някои от апаратите бръмчаха едва доловимо и по предните им панели пробягваха разноцветни точици. Други мълчаха, сякаш бяха престанали да функционират.
— Прилича ми на командна зала — обади се един от войниците.
— Възможно — кимна Клнн-даван-а и погледна зад гърба си. На стената точно зад вратата имаше вертикален панел, на който грееха две сини светлинки. Тя размаха ръка над тях, без никакъв видим ефект, сетне докосна с пръст по-горната. Беше предположила правилно: изведнъж помещението се озари от мека светлина от източници, скрити в тавана.
Откъм стълбата долетя странен стържещ звук.
— Какво беше това? — попита тя.
— Прилича ми на оръжията на хората-завоеватели — отвърна един от войниците и се приближи към вратата. — По-добре да побързаме, изследовател — съмнявам се, че разполагаме с много време.
— Ясно — отвърна Клнн-даван-а и тръгна право към централния монитор. Под него имаше някаква кутия, върху която трепкаха най-много светлинки — бяха поне петдесетина, на редове от по десет. Под всяка от светлинките се виждаха различни знаци на езика на хората-завоеватели, а отвътре се чуваше тихо бръмчене. Докосна кутията и с изненада установи, че е студена.
— Дали някой от войниците на Доркас може да чете езика на хората-завоеватели? — попита тя, докато вадеше камерата, за да заснеме надписите.
— Всички изкарахме кратък встъпителен курс — рече Тбв-охнор, застанал зад нея. — Писменият език би трябвало да е програмиран в механичните ни преводачи.
Отгоре се чу нов откос, този път малко по-близо.
— Дръж. — Клнн-даван-а тикна камерата в ръцете на Тбв-охнор. — Искам да заснемеш всички надписи върху кутиите. А аз ще погледна вътре в тази.
— Разбрано. — Тбв-охнор преметна лазерната си пушка на рамо и се зае да изпълнява нареждането.
Предният панел, както Клнн-даван-а откри бързо, бе отделен къс метал, прикачен към стените с помощта на конусовидни метални късчета, каквито зхиррзхианците и други познати раси също често използваха. Един от накрайниците на нейния преносим комплект пасваше идеално в отвора на конусовидното късче и след половин стоудар панелът вече беше свален.
Предвид очевидно напредналото състояние на техниката на хората-завоеватели тя очакваше да се натъкне вътре на сложни и непознати уреди. Това, което не подозираше обаче, бе невероятната степен, до която всички тези уреди бяха миниатюризирани. В кутията имаше поне сто кабела, пристегнати на снопове или оставени да се вият самостоятелно. В краищата си кабелите се разделяха на отделни нишки, които изчезваха под повърхността на мънички кубчета от метал или стъкло или се усукваха около цилиндърчета от подобна материя.