Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Ридание - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ридание

Электронная книга - «Ридание». Краткое содержание книги:

Омагьосваща история за невъзможната любов,
която е и невъзможно да бъде отхвърлена…
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 111
Перейти на страницу:

      А къде беше мястото на Люк в тази история? Защо знаеше толкова много неща за феите? Дали и него са се опитали да отвлекат? И защо баба ми му говореше така? Замислих се, че не злонамереността в гласа й беше най-притесняваща, а фамилиарността. Също както стана на конкурса, когато мистър Хил, диригентът на оркестъра, говореше с него така, сякаш го познаваше. Старателно се опитвах да не задълбавам много в тази тема. За пореден път си дадох сметка колко малко знам за Люк и това определено помрачи сутрешната ми разходка. Знаех, че трябва да разбера кой е и какъв е, когато не е с мен, но май не исках. Исках нещата да са прости.

      Дълбоко в себе си знаех, че не е гимназист. Но толкова лошо ли беше, че именно това харесвах най-много в него?

      В един момент Ръж спря до мен, изръмжа и се сниши. Проследих погледа му. В далечината пред нас, паркирано в една прашна отбивка край пътя, видях познатото очукано ауди. Сърцето ми подскочи – Люк! – а секунда по-късно мозъкът ми започна да обработва информацията – какво прави тук?

      Приближих, без да бързам, към колата и видях Люк на шофьорското място. Беше се изтегнал назад с кръстосани зад главата     ръце и затворени очи. Сънят бе заличил всички тревоги от слабото му лице и го правеше да изглежда по-млад и по-невинен – почти приличаше на истински гимназист. Повдигнатата му дясна ръка разкриваше масивна широка гривна от ковано злато, която той носеше високо, около бицепса си, отчасти прикрита от ръкава на тениската му. Не знам как не я бях забелязала по-рано.

      Вратите на колата не бяха заключени. Когато отворих тази откъм страната, където обикновено се возех. Люк направо подскочи на място, отвори очи, а ръката му се спусна към глезена.

      –  Не бива да оставяш вратите отворени – посъветвах го аз. – Никога не знаеш какви досадници ще се намъкнат в колата ти.

      Той се взря в мен за един дълъг момент, преди да вдигне ръката си и да отпусне отново глава на седалката със затворени очи.

      Тръшнах вратата зад себе си. Навън Ръж се взираше в Люк изпитателно, а после отстъпи встрани и се отпусна край пътя.

      –  И аз не спах в стаята си.

      Люк не отвори очи.

      –  Трудно е да спиш, когато те наблюдават, нали?

      Исках да го попитам защо Те го наблюдават, но се страхувах, че няма да ми отговори. Исках да го попитам защо е спал в колата си на метри от дома ми, но се страхувах, че този път ще ми отговори. Мислех си за това как ръката му се стрелна към глезена и се зачудих какво ли е скрито там може би нещо по-опасно от златната гривна, скрита от ръкава на тениската. Такива и подобни съмнения се въртяха в мислите ми сред притеснителното мълчание, царящо в колата, но тогава Люк отвори онези невероятни светлосини очи и ми се усмихна. И всички съмнения се изпариха за миг, сякаш бяха тънки паяжини, които той разкъса с един замах.

      – Прекрасно е, че първото нещо, което виждам тази сутрин, е толкова красиво. И си ти.

      Радостта от сутрешната ми разходка се върна отново, сякаш никога не беше изчезвала. Ухилих се.

      –  Знам. – Защо край него винаги се превръщах в такова странно, пърхащо от вълнение и щастие създание?

      Люк се усмихна.

      – Хайде,  изпей ми нещо, красиво момиче.

      Без никакво притеснение започнах да пея някаква измислена песничка за това колко е хубаво да се разхождаш бос и за чудати мъже, спящи в коли, с мелодията на „Красивият корабен прислужник”*

      [* „The Handsome Cabin Boy” – стара народна ирландска песен, популярна сред моряците. В нея се разказва за красиво момиче, което сe преоблича като момче, за да си намери работа на кораб, и как самоличността му е разкрита. Песента е изпълнявана от много известни музиканти Джери Гарсия и „Грейтфул Дед”, Кейт Буш и др. - Б. пр.]

      Видях, че лицето му се разведрява, и смело добавих още един стих за опасностите на кравешките пасбища и мъжете, които преспиват близо до тях. Трудно ми беше обаче да римувам „съблазън” с „тор”.

      –  Днес си в добро настроение. – Люк се изправи и прокара пръсти през косата си, докато се оглеждаше в огледалото за обратно виждане. – Чувствам се неудобно, още не съм си сложил грима.

      Сега аз се засмях.

      –  Изглеждаш направо отвратително. Чудя се как се понасяш сутрин. – Внимателно повдигнах ръкава на тениската му и посочих масивната златна гривна, скрита под него. Беше изключително красива, изкована от множество различни фасети, и плътно прилепнала по ръката му, направо впита. – Не я бях видяла досега.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)