Ридание
- Автор: Стивотер Мэгги
- Серия: books of faerie #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712379
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ридание». Краткое содержание книги:
която е и невъзможно да бъде отхвърлена…
Застинах и Люк се отдръпна светкавично назад с виновно изражение, сякаш ръката му беше действала против волята му. Гласът му трепереше.
– Съжалявам.
Искаше ми се да кажа: „А аз не”, но не знаех дали наистина беше така. Не знаех какво искам. Прошепнах неуверено:
– Няма нищо. – Но и в това не бях сигурна.
– Извинявай – продължи той. – Нямах намерение да... – Затвори очи за миг и после ги отвори отново. Обърна се напред.
Почувствах как тялото ми пламва, когато ръката му леко докосна крака ми. Все още усещах желанието в допира му и не можах да се въздържа да не потръпна. Исках да ме целуне пак. Исках да започне да кара, за да не искам да ме целуне пак.
Люк излезе от отбивката; преглъщаше тежко, но не поглеждаше към мен. Изглеждаше като че ли е някъде много далече от тук, странно непознат сред мъждивото сияние в колата.
Протегнах се и докоснах ръката му. Без да каже нито дума, без да отклони поглед от пътя, той преплете пръсти с моите и силно ги стисна.
Седем
Тази нощ спах на дивана. Идеята да деля стаята с някакво безлично създание от света на феите не беше най-привлекателната в този момент и макар да осъзнавах, че то можеше да си бъде също толкова безлично и в дневната, все пак ми беше по-лесно да заспя на дивана.
Събудих се замаяна. Миналата нощ направо не бях на себе заради преживяването в църквата и мисълта за мотаещите се около мен феи, но тази сутрин, вече отпочинала, на бледата утринна светлина, прозираща през тънките бели завеси, се почувствах на седмото небе от радост. Всичко лошо ми се струваше незначително и в ума ми беше останал само споменът за целувките. Онези, повтарящите се отново и отново.
От стаята на родителите ми на горния етаж изведнъж се чу някакво движение и тропот. Мама се беше събудила. Спомних си изражението на лицето й вчера, когато Люк ме върна вкъщи в единайсет часа и се извини за закъснението ни. В момента не бях в настроение да разговарям с нея. Още повече на такава тема.
– Ръж? – прошепнах аз. Кучето надигна глава от поста си до дивана. – Разходка?
Той се изправи, махайки с опашка, и тръгна към кухнята. Последвах го, като се опитвах да прогоня съня от очите си. В движение вързах косата си на обичайната леко раздърпана конска опашка. Намъкнах чифт дънки от коша с изпраните дрехи, подгънах високо крачолите им, за да не се намокрят от росата в тревата, и излязох навън.
Божичко, слънцето днес беше прекрасно, светлината се процеждаше през ранната сутрешна мъгла. Все още беше студено – капчици роса висяха в мрежите на паяците, въздухът миришеше на прясно окосена трева. Всичко беше красиво.
Той ме целуна. Той ме целуна.
Ръж, неподозиращ за бушуващата вътре в мен буря, изтича напред с високо вдигната бяла опашка и заподскача сред все още мократа морава.
Не натам, магическо куче. Ще минем оттук. По пътя.
Той спря, наостряйки уши, сякаш бях произнесла думите на глас. След това се завъртя в кръг наоколо и затърча към пътя.
Малко по-нататък спря за миг и се обърна назад, докато ме изчакваше да го настигна.
Страхотно. Всичко беше направо страхотно. И доста побъркващо. Можех да се обръщам към кучето си наум и Люк ме целуна. Двамата с Ръж излязохме на шосето. Вървяхме от едната страна на пътя, макар че толкова рано сутрин едва ли щяхме да срещнем някакви коли.
Босите ми крака не вдигаха никакъв шум по асфалта. Поведох Ръж към по-спокойния черен път близо до вкъщи – тук можехме спокойно да се движим по средата, без да се притесняваме от нищо. Крачех бавно до него и наблюдавах как мъглата се движи и премества бавно над пасбището за крави вдясно. Забавих крачка, омагьосана от снежнобял заек, подаващ се от тревата. Напълно безцветните му очи бяха приковани право в мен, без да мигат. Освен заека бях напълно сама на пътя с Ръж и мислите си.
Значи така, Ръж беше куче от света на феите. И феите искаха да ме отведат нанякъде. В известна степен това беше доста ласкателно. Някак мило.