Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Доктор Ричард Граф седеше до него с предпазен колан през гърдите и се подпираше със здравата си ръка в тавана на колата в опит да намали друсането.
— Много бързо караш.
Монк не му обърна внимание. Трябваше да стигне до брега.
Бяха разбили вратата на един от минните цехове и се бяха опитали да телефонират. Без успех. В момента островът беше на практика необитаем. Поне намериха аптечка и сега рамото на Граф беше намазано с антибиотична паста и бинтовано.
Океанологът сам се беше превързал, докато Монк се мъчеше да подкара ландроувъра без ключ. Граф още стискаше аптечката с ранената си ръка. Опразнена, тя се беше оказала идеална клетка за рачешкия им образец.
Един завой принуди Монк да мине на по-ниска предавка. Въпреки това ландроувърът влезе на висока скорост и двете вътрешни гуми се отделиха на пет-шест сантиметра по пътя, а когато колата тупна обратно, двамата подскочиха към тавана, едвам удържани от коланите.
Граф изпъшка.
— Нищо няма да постигнеш, ако обърнеш колата.
Монк намали — не заради предупреждението на Граф, а заради кръстопътя отпред. Стигнали бяха до отдалечен участък на крайбрежното шосе, тесен асфалтиран път с две платна. Черният път свършваше южно от Залива на летящата риба. На север се падаше градчето и миш-машът му от крайбрежни хотели, китайски ресторанти, барове с лющеща се мазилка и туристически капанчета.
Ала вниманието на Монк остана съсредоточено върху крайбрежните води отвъд Залива на летящата риба. „Господарката на морето“ беше заобиколена от горящи лодки, взривени яхти и останките от катера на австралийската крайбрежна охрана. Дим се виеше високо в обедното небе. Като гладни акули, двайсетина сини катера кръжаха с рев из водата.
Самотен хеликоптер в жълто и червено, „Юрокоптер Астар“, направи кръгче над залива като сърдит стършел и разбърка дима. Ако се съдеше по припламващите откоси откъм отворения му люк, и той беше на противниковата страна.
Монк беше зървал по нещо от морската битка, докато се спускаха по лъкатушния път — експлозии, картечна стрелба, фонтани от горящи отломки. Взривовете стигаха до раздрънкания ландроувър като пукот от далечни фойерверки.
Бум… бум… бум…
На север, откъм градчето, долетя силен трясък и стълб от дим и пламъци се издигна в небето. Достатъчно близо този път, та прозорците на колата им да се раздрънчат.
— Подстанцията на австралийския телеком — каза Монк. — Прекъсват комуникациите.
Други участъци от Селището вече горяха.
Това не бяха обикновени пирати. Вихреше се мащабно нападение.
Кои бяха тези типове, по дяволите?
Монк включи отново на скорост и пое по крайбрежния път, далеч от градчето.
— Къде оти…? — почна Граф.
Монк взе един завой и пред тях се появи малък крайбрежен хотел, кацнал в центъра на два акра изкоренена джунгла. Монк зави рязко при табелата с надпис „Хотел-ресторант «Манго»“. Натисна газта по входната алея. Хотелът се приближаваше бързо — двуетажна сграда с няколко самостоятелни бунгала и плувен басейн.
Комплексът изглеждаше изоставен.
— Тук ще си на сигурно място — каза Монк, наби спирачки край хотела под сенчестия балдахин на въпросното манго и изскочи от колата.
— Чакай! — Граф задърпа ръчката на вратата си и накрая успя да я отвори. Само дето не изпадна от ландроувъра. Хукна след Монк.
Монк не забави крачка. Търчеше към плажа. Като всички крайбрежни хотели и „Манго“ предлагаше пълен пакет от забавления — гмуркане с шнорхел, каяци, платноходки. Монк се оглеждаше в движение и в дъното на комплекса забеляза спортния център на хотела, малка сграда с тръстиков покрив. Заради евакуацията бяха заковали вратата с дъски.
Без да спира, Монк грабна един прът, с който чистеха басейна. След миг вече къртеше дъските. Стъклената врата отзад го забави още по-малко.
Граф го настигна.
Монк се пресегна и дръпна океанолога през прага. Хеликоптерът мина с рев над тях, толкова ниско, че перките му разлюляха листата на палмите. Отдалечи се, за да продължи патрулната си обиколка над крайбрежната ивица.
— Не се показвай навън! — предупреди Монк. Граф кимна енергично.
Двамата стояха в предната част на спортния център. Бе претъпкана с хавлии, слънчеви очила, безброй видове плажно масло и изобилие от сувенири. Миришеше на кокос и мокри крака. Монк заобиколи тезгяха и хлътна през врата със завеса от мъниста.