Чуждо влияние

След известно мълчание тя се обажда:

— Значи не си била с онова момче? Ролинс?

— Не — изломотвам вече объркана. Ако действително се е плъзнала в мен снощи, би трябвало да знае, че не съм била с него. — Нали ти казах. Не ми беше добре. И си легнах.

Тя въздъхва.

— Виж, надявам се поне да се пазите. — Майчинският й тон ме изпълва с отвращение. За коя се мисли, по дяволите?

— Не правя секс — казвам. — Не че ти влиза в работата.

— Обещай ми, обещай ми, че ако правиш секс, ще се пазиш. Мога да те заведа в клиниката за семейно планиране, ако искаш. Да ти вземем противозачатъчни.

— За бога! Какво ти става?

Тя се изправя, пристъпва към мен и слага ръка на рамото ми.

— Искам да помогна. От толкова отдавна си нямам семейство. Искам да ти бъда добра леля. Вий, ако имаш нужда от нещо, каквото и да било, не се притеснявай да се обърнеш към мен.

Тя ме потупва по гърба и всичките ми мускули се напрягат. После въздъхва и вдига коша с изпраните дрехи.

— Ще се видим на вечеря.

— Чакай — казвам. Искам някак да се уверя, че Лидия е точно толкова подозрителна, колкото си мисля. — Да ти е попадал един учебник по астрономия някъде?

Дали не ми се привижда, или тялото й леко се напряга почти недоловимо?

Тя обляга коша на другия си хълбок.

— Да, попадна ми. Една вечер не можах да заспя и слязох долу да погледам телевизия. Учебникът беше на масичката. Стори ми се интересен и го взех да почета в леглото. Твой ли е? Май е останал някъде в стаята на Мати.

Очите ми се впиват в нейните. Истината ли казва?

— Искаш ли си го? Ей сега ще ти го донеса — предлага тя.

— Да, ако обичаш.

Тя излиза, а аз затварям вратата и уморено се облягам на нея. Какво беше това, по дяволите? Сега съм още пообъркана и отпреди. Внезапно вече не съм толкова убедена, че Лидия е тази, която се вмъква в тялото ми, макар определено да е странна.

Мати се прибира към пет. Дръпва ластика от косата си и се захваща да я разресва пред високото ми огледало.

Седя на леглото с лаптопа и отново ровя в Гугъл. За съжаление, не успявам да открия нищо ново за живота на Лидия в Калифорния. Като се изключат страницата на училището и статията за годежа й, сякаш през последните пет години е живяла като призрак. Или пък използва и други псевдоними, които още не съм разкрила. Затварям компютъра, за да не види сестра ми какво правя.

— Лидия спомена, че си е поприказвала с теб — казва Мати, докато разглежда лицето си за пъпки.

Дали да не й кажа какво съм научила за Лидия? Но пък няма смисъл отсега да я шашкам. Още не.

— Аха. Решила е, че съм на път да забременея или нещо такова. Много беше неловко.

— Явно усеща, че нещо се случва. Само че не знае какво. И се опитва да помогне.