Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Пайнс [Живи или мъртви]
Пайнс [Живи или мъртви] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пайнс [Живи или мъртви]

Электронная книга - «Пайнс [Живи или мъртви]». Краткое содержание книги:

Пайнс [Живи или мъртви]
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 93
Перейти на страницу:

Работеше пютнешком, пръстите му дърпаха кабелите на стартера.

Пианото беше замлъкнало. Итън погледна към верандата и видя двата силуета да стоят зад завесата.

Извади джобното си ножче, отвори най-голямото острие и сряза двете бели жици. които вероятно захранваха колата. После обели изолацията в краищата и ги съедини.

Таблото светна.

Тъкмо намери тъмната жица на стартера, когато вратата на къщата се отвори.

— Виж прозореца на колата — каза момчешки глас.

Итън обели изолацията в края на жицата, оголвайки медните нишки.

—       Стой тук, Елиът — каза жената.

Моля те, моля те, моля те.

Итън докосна жицата на стартера до акумулаторната. Блесна синя искра.

Двигателят се изкашля.

Жената вървеше към него през двора.

—       Хайде — промърмори Итън.

Докосна отново жиците и двигателят забумтя.

Веднъж.

Два пъти.

Три пъти.

На четвъртия се закашля и оживя.

Освободи ръчната, превключи на скорост и запали — фаровете, докато жената посягаше към вратата и викаше през стъклото.

Итън натисна газта и полетя по улицата.

На първата пряка зави наляво и отпусна педала, намалявайки до по-разумна скорост — не биваше да привлича внимание, трябваше да го вземат за някой, излязъл на приятна вечерна разходка с кола.

Стрелката за бензин показваше, че има четвърт резервоар. Лампичката още не светеше. Нямаше проблем. Разполагаше с достатъчно гориво да се разкара от Уейуърд Пайнс. След като минеше прохода, имаше едно малко градче на около шейсет километра на юг. Лоумън, Айдахо. На самата магистрала. Бяха спрели там, за да заредят. Още си спомняше Сталингс до помпата в черния му костюм. Итън беше отишъл до края на шосето и се бе загледал в изоставените сгради от другата страна — затворен крайпътен ресторант и магазин. Имаше още едно заведение, което все още креташе, но едва-едва. От отдушника на покрива се носеше миризма на олио.

Беше се обадил на Тереза от това място, но връзката беше ужасна.

Едва помнеше разговора. Умът му беше другаде.

Това бе последният път, когато бе разтварял с жена си.

Надяваше се да й е казал, че я обича.

Спирачките изсвистяха, когато спря колата с включен ляв мигач, С изключение на няколко двойки по тротоарите, центърът беше безлюден, а Главната — пуста, докъдето му стигаше погледът.

Излезе на шосето с плавен ляв завой и постепенно ускори, насочвайки се на юг.

Мина покрай кръчмата, хотела и кафенето.

И покрай болницата седем преки по-нататък.

Нямаше покрайнини.

Сградите просто свършваха.

Натисна газта.

Господи, беше чудесно да е на път, най-сетне да се махне. Тежестта падаше от раменете му с всяко завъртане на коляновия вал. Трябваше да го направи още преди два дни.

Тук нямаше никакви следи от живот, пътят беше като права линия през гората от борове, които бяха толкова огромни, че сигурно се издигаха на това място от столетия.

Нахлуващият в купето въздух беше хладен и наситен с аромат на смола.

Между дърветата и тук-там по пътя се стелеше мъгла.

Фаровете я пронизваха, но видимостта намаляваше.

Лампичката на резервоара светна.

По дяволите.

Пътят на юг от града се виеше на серпентини на няколкостотин метра нагоре към прохода и изкачването щеше да започне всеки момент. Нямаше шанс бензинът да му стигне. Трябваше да обърне още сега да се върне в града и да налее достатъчно, за да се добере до Лоумън.

Натисна спирачката пред дългия остър завой.

Мъглата тук беше гъста като супа и ослепително бяла на светлината на фаровете. Итън запълзя напред, ориентирайки се единствено по едва видимата двой. на осева линия.

Пътят се изправи и излезе от мъглата и дърветата.

В далечината имаше билборд.

Все още беше на около сто и петдесет метра от него и успя да различи само четири изрисувани фигури, хванати за ръце.

С големи белозъби усмивки.

Момче с къси панталони и раи рана риза.

Майка и дъщеря в рокли.

Бащата в костюм, с мека шапка, махащ приветливо.

Под идеалното усмихващо се семейство с големи четвъртити букви пишеше:

ДОБРЕ ДОШЛИ В УЕЙУЪРД ПАЙНС,

КЪДЕТО РАЯТ Е ДОМ

Итън ускори покрай билборда. Пътят минаваше покрай някаква ограда, фаровете осветиха пасище и стадо говеда.

Светлини в далечината.

Пасището остана зад него.

Не след дълго отново минаваше покрай къщи.

Пътят стана по-широк, жълтата осева линия изчезна.

Намираше се на Първо авеню.

Беше се върнал в града.

Итън отби и спря, впери поглед през предното стъкло, опитвайки се да овладее надигащата се паника. Имаше просто обяснение — беше пропуснал завоя за прохода. Бе минал покрай него в онази гъста мъгла.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)