Водосрез

— Търговците не са ми по специалността. Ако ти взема парите… Естебан не те познава. Ако му кажа, че някаква си tejana май продава вода, а той не знае коя, няма да знае и дали си платила. Най-добре му ги занеси лично. Не ми трябва тоя шибаняк да ми блъска по кофата. И без него си имам достатъчно неприятности.

Сара излезе по стълбите от мазето.

— О. Здрасти, Деймиън!

Деймиън се усмихна:

— Точно тази güera58, за която си мислех, а? Хубава нощ ли изкара? Как ми е наемът?

Сара се поколеба и стрелна с поглед Мария.

— Аз…

Деймиън изсумтя с погнуса.

— Дявол го взел, Мария. И парите на моето момиче ли си наблъскала в това, а? По-лоша си от сводник — да ѝ взимаш така наличните.

— Нали имаме вода — възрази Мария. — Ще си получиш и твоите пари.

— Имате наем за плащане, това имате. Плюс процента ѝ за мен. Така че побързай, мамицата ти, и върви се продавай! — той махна към улиците. — И помни, тук аз съм добрият. Ако ми се наложи да викам подкрепление, ще свършиш на някой от купоните на Ветеринаря, а ти със сигурност не го искаш!

Мария буквално видя тръпката на страха, обгърнал Сара при споменаването на купоните на Ветеринаря.

— Още не сме закъснели — каза момичето накрая.

— Продължавай все така. Няма да ти хареса как си взима лихвата Ветеринаря от тексаски чукалки като вас двете… — Деймиън се обърна да си тръгне, но после подметна през рамо. — И наистина да платиш таксата на Естебан! Убеди се, че си получила разрешението му, преди да ходиш да проявяваш предприемчивост. Това не ми е по специалността!

Мария отклони очи, без да казва нищо, но Деймиън видя изражението ѝ.

— Слушай ме внимателно, момиче. Ветеринаря ще ти закове малките цицета за стената, ако те хване да търгуваш без разрешение!

— Знам.

— Знаеш — направи гримаса Деймиън. — Много ясно, че знаеш. Точно затова си такава потайна. Запомни следното: ако аз съм ти хвърлил око, значи и други хора също са те набелязали, да знаеш. Ако момчетата на Ветеринаря те хванат около оная аркология да търгуваш без такса, ще ти разширят красивата усмивка с няколко рибарски кукички и нож. Не се шегувам. А си прекалено хубава да те накълцат по такъв начин.

Сара подръпна Мария за рамото:

— Знаем, Деймиън. Ще си получат дела.

— И аз си искам моя, да знаеш.

Мария понечи да възрази, но Сара я стисна за ръката така здраво, че имаше чувството, че ще ѝ се счупят пръстите.

— И твоя ще си получиш.

Когато Деймиън си тръгна, Мария избухна:

— Какви ги вършиш? Знаеш ли колко голям ще стане процентът?

Сара дори не повиши глас:

— Въпреки това ще изкараш достатъчно. Хайде, да вървим. Трябва да платим на Естебан и да закараме тази количка при Тууми, преди народът да се е събудил.

— Но…

Сара само я изгледа:

— Така стоят нещата, момиче. Няма смисъл да се съпротивляваш. Не бива да се косиш как е устроен светът. А сега да идем да си платим таксата и да ти изкараме пари!

Говореше тихо и мило и подканваше Мария да осъзнае, че колкото и да мяука, никой няма да се смили да ѝ даде и капка мляко.