Водосрез

— Аууу, няма защо да се плашиш от мен, момиченце. Нямаш нищо, което да ми трябва — освен наема… — той поспря. — Е? В теб ли е?

Мария се изправи на крака, внимателно стиснала неразлятата чисторба. Плашещо беше да го завари застанал така — зловещо напомняне, че само защото Нгуен не са вдигнали тревога, това не значи, че тя е в безопасност.

Бащата на Мария може и да им беше помагал — когато г-жа Нгуен беше със септична бременност, я закара до шатрата на Червения кръст в багажника на пикапа си, но това не означаваше, че дължат нещо на момичето. Не и ако заради това трябваше да се изпречат пред човек, способен да им унищожи семейството.

— Не ме издебвай така — заяви Мария. — Не ми харесва.

Деймиън само се изсмя:

— Бедната малка tejana55 не обича да ѝ излизат откъм гърба… — той закрачи към нея. — Наречи го безплатен урок, putita56. Много хора дебнат по-добре и нараняват по-зле от мен… — той се изкиска под нос. — Плувните басейни са пълни с мацки като теб. Безплатен съвет? Мисли като заек и си отваряй ушите, преди да се подадеш от дупката, ясно?

Защо ли му имаше доверие, зачуди се Мария. Не беше като да ѝ е приятел. Нямаше съмнение, че ако не се справя с наема, ще я изхвърли или ще ѝ източи кръвта и ще я продаде на черния пазар, или пък ще ѝ продаде задника, за да си изкара квотата за Ветеринаря.

Но все пак, когато напоследък се молеше за защита, твърде често в мислите ѝ се появяваше лицето на Деймиън. Той не ѝ беше приятел, но и не мразеше тексасците. От каквато и болест да страдаше, тя не се подхранваше от такива като Мария. Която беше готова да приеме всичко, до което може да се докопа.

— Парите ми в теб ли са? — попита той.

Мария се поколеба.

— Все още имам време до довечера.

— Предполагам, това значи, че ги нямаш?

Когато тя не отговори, Деймиън се изсмя:

— Смяташ, че ще си събереш наема в следващите дванайсет часа? Да не си тръгнала да продаваш твоето малко стегнато culo57, без да ми кажеш?

Мария се поколеба:

— Нямам го кеш. Имам вода. Един куп литри. Докато не ги продам, наемът ми е във вода.

Деймиън се ухили подигравателно.

— О, да. Чух, че някакви малки putas са направили удар на хуманитарната помпа. Напълнили си цяла червена количка с вода от Червения кръст. Трябва да ти взема такса само задето си я докарала.

— Трябва да я продам, ако си искаш наема.

— Може да ти взема наема във вода, да ти спестя усилието.

— Тази вода ли? — тя му протегна чисторбата, пълна с тъмножълта пикня.

Деймиън се разсмя:

— Не пия тази гадост. Това е за тексасци.

— Става си просто вода, щом я прецедя.

— Продължавай да си го повтаряш.

„Той просто ме изпитва“ — каза си Мария. Но въпреки това се страхуваше. Деймиън наистина можеше да ѝ вземе всичката вода, ако си го науми. Цялата вода, която беше спечелила толкова евтино и се очакваше да продаде толкова скъпо… Заяви:

— Ако ми платиш каквото ще дадат в „Тайян“, може да я вземеш още сега.