Моят замък
- Автор: Смит Доди
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 954–330–022–4
- Переводчик: Мариета Цанова
- Жанр: Классическая проза 20 века
Электронная книга - «Моят замък». Краткое содержание книги:
Въпреки че в Моят замък повествованието се води от 17-годишно момиче, литературните критици отнасят книгата към групата на сериозните литературни постижения. Доди Смит е обявена за авторката, написала най-сполучливото и оригинално встъпително изречение на роман за всички времена и за създателка на книги бестселъри още в момента на публикуването им.
Една от най-харизматичните разказвачки, които някога съм срещала.
Дж. К. Роулинг
Така свежа, сякаш е написана едва тази сутрин и така класическа, сякаш е излязла изпод перото на Джейн Остин. Щастлив съм, че имах възможност да я прочета.
Доналд Уестлейк
Приятен, невероятно четивен роман за първата любов и нейните превратности. Какво удоволствие!
Ерика Джонг
Забавна и събуждаща мечти... някакво странно чувство за непреходност блика от нейните страници. 101 поздравления! Оценка шест плюс!
Ентъртейнмънт Уийкли
Моят замък е също толкова блестящо хитроумна и интригуваща, каквато е била и когато е публикувана за първи път преди петдесет години.
Инграм
Цяло събитие, заслужаващо бурни аплодисменти е, когато блестящ роман, изпълнен с остроумие и духовитост, ирония и искрени чувства, се върне към живот след като е отсъствал от лавиците толкова много години. Така че - да отворим шампанското и да посрещнем с наздравица Моят замък.
Лос Анджелис Таймс
Татко бе излязъл да се поразходи — за първи път от месеци насам. Топаз каза, че Саймън Котън му е донесъл книга, написана от известен американски литературен критик, където имало статия и за „Джейкъб Рестлинг“.
— Предполагам, че Саймън може да се върне, за да си поприказва с Мортмейн — добави Топаз, ала аз силно се съмнявах.
Започна да се стъмва. Прозорците на кухнята светнаха и в очертанията на единия от тях се мярна фигурата на Роуз.
— Дали да не й кажем? — попитах колебливо.
Топаз отвърна, че според нея е по-добре да не го правим — освен ако случайно не вземат да ни поканят на гости в Скотни.
— Тогава ще се наложи да й вкараме малко здрав разум в главата.
Сигурна съм, че няма да ни поканят в Скотни.
Топаз обгърна ръка около кръста ми и двете заслизахме от могилата. Когато се озовахме в подножието, тя погледна назад към кулата Белмот, извисила тъмна снага на фона на помръкналото небе.
— Красиво е, нали? — отбеляза с невероятна нежност в гласа.
Как е възможно да се интересува от природните красоти в момент като този? Когато Топаз нарисува кулата, на картината сякаш бе изобразена черна игла за коса, забодена на обърнат с дъното нагоре зелен леген.
Свещта ми догаря, а във всекидневната става все по-студено. Огънят в камината изгасна преди часове. Само че аз не мога да пиша всичко това, докато Роуз е в същата стая с мен. Когато я наблюдавам, имам чувството, че гледам хванат в капан плъх, който се надява, че ще се измъкне на свобода, докато аз съм убедена, че усилията му са обречени на неуспех. Не че някога съм виждала плъх в капан, нито пък Роуз се смята за такъв, но сега едва ли е най-подходящият момент да придиряме на метафорите, които използвам.
Елоиз бутна вратата, промъкна се в стаята и ме близна по ръката — много мило, стига да не беше чувството, че замръзвам, докато ръката ми съхне. В момента чувам почти всичко, което става в кухнята. Татко е вътре и говори разпалено — според него американският критик е открил в „Джейкъб Рестлинг“ неща, които той, авторът, никога не е възнамерявал да показва или внушава. Смята, че арогантността на литературните критици не познава граници. Очевидно мисълта да обсъди този въпрос със Саймън Котън го зарежда с положителна енергия. Жизнерадостта на Роуз нараства с всяка изминала минута. Със съжаление трябва да отбележа, че в момента сестра ми дори си подсвирква.
Стивън влезе във всекидневната и ме загърна с палтото си. От него се носи миризма на коне.
Дали наистина съм преднамерено наивна? Може би съм, може би този дневник е доказателството точно за това. За в бъдеще ще се задоволя да отразявам само голата проза. Но аз всъщност няма повече да пиша тук, защото стигнах до края на тази тетрадка — вече съм изпълнила двете корици и продължих перпендикулярно на редовете. Най-вероятно веднъж кръстосано, стенографското писмо никога вече няма да може да бъде разчетено.
Минали са едва двайсет и четири часа от мига, в който двамата Котънови се натъкнаха на мен, докато си вземах вана зад прострените в кухнята зелени чаршафи.
Топаз току-що извика, че е приготвила какао. О, благословено питие! Няма да е чак толкова хубаво, защото Топаз го е направила с вода, тъй като последното мляко отиде покрай Котънови. Нали нямахме чай, който да им предложим… И все пак, дори и приготвено с вода, какаото си е хубаво. Но лошото е, че Роуз ще си мисли, че го пием, защото празнуваме, докато аз и Топаз ще сме наясно, че всъщност погребваме неосъществените си надежди.
Край
Затвори тази тетрадка.
II. Тетрадката от един шилинг
Април и май
Шеста глава
Имам нова тетрадка, най-хубавата, която някога съм виждала. И струва цял шилинг! Стивън поръча на госпожица Марси да ми я купи миналата седмица, при пътуването й до Лондон. Когато ми я даде, си помислих, че в тетрадка като тази ще напиша най-малкото нещо от рода на „Брулени хълмове“. Никога не съм предполагала, че ще ми се прииска да продължа дневника си. Е, ето че отново се връщам към старото си занимание.
В момента съм в кулата Белмот. Пролетта пристигна изведнъж; лешниковите храсти са покрити с роси, а маргаритките растат като луди. Много ги харесвам, особено когато ги наблюдавам на фона на ниската наситенозелена трева, покриваща хълма. Пролетта е такава, каквато обикновено я виждаме нарисувана по страниците на детските книжки, само дето е истинска. В цветната градина на замъка са разцъфнали нарциси, но не мога да ги видя оттук — пречи ми простряното на двора пране. Топаз не спира да изнася кошове с току-що изпрани дрехи и да ги увесва на простора — всички те са част от прекрасното нещо, което ни се случва. Седя, облегнала гръб на хладната стена на кулата, и наблюдавам плуващите в небето бели облаци. Вее лек ветрец — нежен и топъл.