Моят замък

О, направо ми идеше да го убия! Та татко няма какво да яде, камо ли пък да пие! Сигурно до ушите им е стигнал някой злонамерен слух от селото. Как смеят някои хора да приказват, че баща ми е пияница! Освен това той не е старец — още не е навършил петдесет години!

Не чух нищо повече. Сега ми се иска да бях изскочила от хамбара и да наложа двамата надути негодници с юмруци. Щях да им покажа дали се държа преднамерено наивно!

Какво, по дяволите, е направила Роуз? Трябва незабавно да разбера.

Осем часът. Във всекидневната.

Дойдох тук, за да се махна от сестра си. В момента тя суши косата си в кухнята и оформя маникюра си с помощта на заострена кибритена клечка. Не спира да говори. Не знам как я понася Топаз — особено пък след като й казах за подслушания от мен разговор (защото просто трябваше да споделя, не можех да задържам подобно нещо в себе си). Или пък може би щях да го запазя в тайна, ако когато влязох в стаята, не бях намерила мащехата си сама. Бях много разстроена. Започнах шепнешком да й разказвам какво бях подслушала, тъй като в нашата къща всичко се чува.

— Чакай малко — каза ми Топаз и ме задърпа към градината.

Роуз тананикаше на горния етаж и ние не проронихме нито дума, докато не минахме по моста и не приближихме до могилата с кулата.

Топаз не се ядоса чак толкова, колкото бях очаквала, но аз, разбира се, умишлено пропуснах онази част, която засягаше баща ми. Тя дори не бе изненадана от чутото. Каза ми, че Роуз забелязала Котънови през прозореца на спалнята и нищо не било в състояние да я спре да навлече набързо копринения пеньоар. Освен това се държала като малоумна пред двамата братя и не спирала да се излага пред Саймън Котън.

— Искаш да кажеш, че се е държала прекалено свойски с него ли?

— Не точно. Това не би било толкова зле, но за нещастие сестра ти бе превъзбудена и през цялото време предизвикваше бедния Саймън — ако имаше ветрило, като нищо щеше да го потупа с него и да му подвикне: „Фу! Срамота!“ И не спираше да пърха с мигли като някоя средновековна девица.

О, сега ми стана ясно! Роуз бе възприела този маниер от книгите, които бяхме чели. Не познавахме други млади жени, освен Топаз, а точно нея Роуз никога не би си и помислила да копира. О, бедната, бедната Роуз! Та тя не е виждала съвременни момичета дори и на кино!

— Те няма да се върнат — отбеляза Топаз. — Сигурна бях дори преди да ми кажеш какво си чула от скривалището си в хамбара.

Казах, че Котънови и без това не са ни притрябвали и че те трябва да са ужасни хора, щом си позволяват да говорят така за сестра ми. Топаз обаче не беше на това мнение.

— Роуз си го заслужи — рече тя. — Мъжете нямат нищо против да им показваш, че ги харесваш, но когато открито им демонстрираш намеренията си, бягат като дявол от тамян. А Роуз именно това направи — най-безсрамно се натискаше на Саймън Котън. Ако Мортмейн беше тук, щеше да й попречи да се изложи така, той самият щеше да поведе разговора и всичко щеше да е наред. О, дявол да го вземе!