Кралица на въздух и мрак [bg]

— В един друг живот бих могъл да бъда сърфист — заяви Джейс.

Седеше до Алек върху стопления от слънцето пясък на брега. И двамата бяха сплели ръце под главите си, та по-добре да виждат фойерверките на Рейгнър, които избухваха в небето. Повечето бяха с формата на руните за обич и бракосъчетание, но няколко като че ли бяха вулгарни картинки, които Джейс се надяваше Макс и Рафи да не видят.

— През цялото време щеше да скачаш от дъската и да раздаваш юмруци на акулите — каза Алек. Новият пръстен проблясваше върху пръста му на лунната светлина. — Едва ли би могло да се нарече сърфиране.

От него се излъчваше тихо щастие и умиротворение. Джейс не можеше да му завижда за това. Радваше се за Алек и си даваше сметка за всичко, което го очакваше. През трите седмици, откакто Клейвът се беше разпаднал и те бяха прокудени от Аликанте, в Ню Йорк беше сформиран кризисен екип. Светилището на Института (където долноземците можеха да идват и да си отиват без проблем) бе станало техен щаб.

Джейс и Клеъри поспиваха по няколко часа на горния етаж и когато слезеха, заварваха Алек вече потънал в работа, заобиколен от други ловци на сенки: Изабел и Саймън, Мерис и Кадир. Люк и Джослин също се отбиваха понякога, а Мая и Лили винаги бяха на разположение, както и Магнус, когато успееше да намери кой да се грижи за децата.

Имаше толкова много неща за вършене. Трябваше да намерят ново място, където да разположат Залата на Съвета за срещи. Изготвяха списък с имената на всички ловци на сенки, които бяха останали в Аликанте, и онези, които съставляваха Клейва в изгнание. Немалко Институти бяха останали без ръководители, трябваше да се състоят цял куп избори, включително и за инквизитор (макар Алек да беше сигурен, че постът е в кърпа вързан на Диего Росалес). Саймън щеше да помогне на Люк, Марисол и Беатрис да подготвят новата Академия и да я отворят за ученици.

Василиас трябваше да бъде изграден наново на друго място, но как? Аликанте беше техен: тяхно място, където можеха да планират и да строят, и да живеят. Ловците на сенки извън Идрис живееха на места, които мунданите бяха изоставили или забравили. Не създаваха свои собствени места за срещи и болници. Не издигаха високи кули, или поне не го бяха правили от години.

Ала това поколение, подозираше Джейс, щеше да бъде уникално в много отношения.

— Да не заспа? — Подпрян на лакът, Алек го гледаше любопитно.

Джейс присви очи срещу своя парабатай. Понякога почти забравяше, че Алек беше възрастен човек, както и самият той. Несъмнено Алек все още беше момчето, което беше срещнал, когато беше слязъл от кораба в Ню Йорк. Единайсетгодишният Алек, кльощав и нервен, с непокорна тъмна коса. Джейс бе искал едновременно да го защитава и да се учи от него. Изабел бе харесал от самото начало, а по-късно бе обикнал. С Алек бе като ключ, паснал в ключалка, незабавно разпознаване. Нещо му беше прошепнало: Ето някой, когото вече познаваш.