Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Разкошна е! — възкликна Талут, като загребваше с бивникова лъжица втора порция. — Какво те накара да приготвиш такава вкусна закуска тази сутрин?
— Не можах да спя, а после видях, че всички необходими зеленчуци растат наблизо. Това ме разсея… от разни неща — каза тя.
— Аз пък спах като мечка през зимата — каза Талут и като се вгледа в нея по-отблизо, му се прииска Нези да е с тях. — Айла, тревожи ли те нещо?
Тя поклати глава.
— Не… е, да. Но не знам какво е.
— Болна ли си?
— Не, не е това. Просто се чувствам… странно. И конете усещат нещо. Рейсър стана непокорен, Уини е неспокойна…
Изведнъж Айла изтърва чашата си и като стисна ръцете си, сякаш за да се предпази от нещо, впери ужасено очи в небето на югоизток.
— Талут! Виж! — В далечината се издигаше тъмносив стълб, а небето се изпълваше от голям разширяващ се облак. — Какво е това?
— Не знам — отвърна едрият водач, не по-малко уплашен от нея. — Ще повикам Винкавек.
— И аз не мага да разбера. — Те се обърнаха към посоката, откъдето се чу гласът на татуирания шаман. — Идва откъм планините на югоизток. — Винкавек с усилие запазваше спокойствие. Той нямаше право да показва страха си, но не му беше лесно. — Трябва да е знак от Майката.
Айла беше убедена, настава някаква ужасна катастрофа, щом от земята се бе появило такова силно изригване. Тъмносивият стълб навярно бе невероятно огромен, за да изглежда толкова голям от такова далечно разстояние, а облакът, надигащ се тъмен и свъсен, непрестанно се разрастваше. Силните ветрове започнаха да го изтласкват на запад.
— Това е мляко от Гръдта на Дони — обади се Джондалар, използвайки дума от собствения си език.
Тонът му бе по-обикновен от онова, което изпитваше. Всички бяха наизлезли от шатрите, вперили погледи в ужасяващото изригване и огромния разстилащ се облак задушаваща вулканична пепел.
— Каква… дума изрече? — попита Талут.
— Това е планина, специален вид планина, която изригва. Виждал съм такава като малък — отвърна Джондалар. — Наричаме я „Гърдите на Майката“. Старата Зеландони ни е разказвала легендата за нея. Онази, която видях, беше далеч във високите планини. По-късно един пътешественик, който е бил близо до нея, ни разказа какво е видял. Беше много вълнуващ разказ, но той беше уплашен. Имало няколко малки земни труса, после върхът на планината се откъртил с голяма сила. От него изригнал черен облак като този, който изпълнил небето. Но той не прилича на обикновен облак; Наситен е с лек прах, като пепел. А този — той махна към огромния черен облак, който се носеше на запад, — изглежда ще бъде отвят настрана от нас. Надявам се вятърът да не смени посоката си. Когато тази пепел падне, тя покрива всичко, понякога до много дълбок слой.
— Изглежда е много далеч — каза Бреки. — Оттук даже не се вижда планината, не се, чува и звук — нито рев, нито грохот, нито пък земята се тресе. Само голямото изригване и огромният тъмен облак.
— Точно затова и да падне тук пепел, може да не е толкова лошо. Достатъчно далеч сме.
— Ти каза, че имало земни трусове? Земетресенията винаги са знак от страна на Майката. И това трябва да е знак. Мамутите ще трябва да поразмишляват върху него, за да открият смисъла му — намеси се Винкавек, защото не искаше да се покаже по-невеж от чужденеца.
Съвсем малко от казаното стигна до съзнанието на Айла, но тя отчетливо чу „земетресение“. Нищо друго на света не предизвикваше у нея такъв страх, както земетресенията. Беше загубила семейството си, когато беше на пет години, при силен гърч на твърдата земя, а друго земетресение беше убило Креб, когато Брод я изгони от Клана. Земетресенията винаги предхождаха опустошителни загуби и жестоки промени. Тя едва запазваше самообладание.
Неочаквано Айла забеляза с крайчеца на окото си познато раздвижване. В следващия момент кълбо сива козина се втурна към нея, скочи и постави влажните си кални лапи на гърдите и. Усети близване с грапав език по брадичката си.
— Вълчо! Вълчо! Какво правиш тук? — възкликна тя и разроши врата му. После спря и извика, ужасена, — О, не! Ридаг! Вълчо е дошъл, за да ме заведе при Ридаг! Трябва да вървя. Трябва да тръгна веднага!
— Ще трябва да оставиш плаза и товара на конете тук и да яздиш по обратния път — каза Талут.