Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар също я наблюдаваше, търсейки начин да я заговори, да и каже колко много я обича, да я спечели отново. Но тя сякаш го отбягваше, не можеше да улови погледа и. Той знаеше колко бе разтревожена за Ридаг — той самият се опасяваше да не е станало най-лошото — и не искаше да и досажда. Не беше уверен, това бе най-подходящия момент за излагане на личните му чувства, пък и след всичкото това време, дори не знаеше как да започне. Докато яздеха по обратния път, главата му гъмжеше от всякакви дивотии, като например да не спират във Вълчия бивак, ада продължат нататък, чак докато стигнат при неговия народ. Но той знаеше, че това е невъзможно. Ридаг се нуждаеше от нея, а тя беше Обещана на Ранек. Те щяха да се съберат. Защо да иска да идва с него?
Не почиваха дълго. Щом Айла реши, че конете са достатъчно отпочинали, отново тръгнаха на път. Но пропътуваха съвсем малко, защото видяха, че към тях приближава някакъв човек. Той им помаха отдалеч и като приближи, видяха, че това е Лудег, вестоносецът, който им беше донесъл новината за новото място на Лятната среща.
— Айла! Точно теб търсех. Нези ме изпрати да те намеря. Боя се, че имам лоша новина за теб. Ридаг е много зле — каза Лудег. След това се огледа. — Къде са другите?
— Идват. Ние избързахме, щом разбрахме — отвърна Айла.
— Но как сте разбрали? Аз съм единственият вестоносец, когото изпратиха — озадачи се Лудег.
— Не — обади се Джондалар. — Ти си единствения човек-вестоносец, който е бил изпратен, но вълците могат да тичат по-бързо.
Изведнъж Лудег забеляза младия вълк.
— Той не тръгна с вас на лов, как се е озовал тук?
— Мисля, че Ридаг го е изпратил — каза Айла. — Намери ни оттатък тресавището.
— И добре, че стана така — допълни Джондалар. — Ти можеше да се разминеш с ловците. Решиха да заобиколят блатото на връщане. Когато си тежко натоварен, ти е по-лесно да стъпваш по твърда земя.
— Значи са намерили мамути. Това е добре, всички ще се зарадват — каза Лудег, после погледна към Айла. — Мисля, че е по-добре да побързаш. Голям късмет е, че сте толкова близо.
Айла усети как кръвта се оттегля от лицето и.
— Лудег, искаш ли да яздиш по обратния път? — попита Джондалар, преди да се понесат. — Можем да го яздим заедно.
— Не. Вие трябва да стигнете бързо. И без това ми спестихте дълго пътешествие. Нищо не ми пречи да походя пеша на връщане.
Айла караше Уини да препуска по целия път до Лятната среща. Още преди някой да разбере, че се е върнала, тя скочи от коня и се втурна в шатрата.
— Айла! Ти дойде! Успя съвсем навреме. Боях се, че ще свърши преди да си дошла — каза Нези. — Лудег сигурно е тичал много бързо.
— Не ни намери той, а Вълчо — каза Айла, като захвърли връхната си дреха и се втурна към леглото на Ридаг.
За миг трябваше да затвори очи, за да преодолее първоначалния шок. Стиснатите му челюсти и напрегнатото изражение на лицето му и говореха повече от всякакви слова, че изпитва ужасна болка. Беше пребледнял, но около очите му имаше тъмни кухини, скулите и веждите му бяха силно изпъкнали. Всяко вдишване му костваше усилие и причиняваше допълнителна болка. Тя вдигна поглед към Нези, която бе застанала до леглото.
— Какво се е случило, Нези? — попита Айла, като се мъчеше да сдържи сълзите си, заради Ридаг.
— Де да знаех. Беше добре, после изведнъж получи тези болки. Опитах се да направя всичко, което ти ми каза, дадох му лекарството. Нищо не помогна — обясни Нези.
Айла усети слабо докосване по рамото.
— Радвам се, че се върна — каза и със знаци момчето. Къде беше виждала това преди? Тази борба да се правят знаци с тяло, което е твърде слабо, за да се движи? Иза. Така беше и тя, когато умираше. Тогава Айла току-що се беше върнала от дълго пътешествие и престой на Събирането на Клана. Но сега беше ходила само на лов за мамути. Не бяха отсъствали много дълго. Какво се бе случило с Ридаг? Как бе станало така, че състоянието му се бе влошило толкова бързо? Дали процесът не бе настъпвал бавно и постепенно през цялото това време, питаше се Айла.
— Нали ти изпрати Вълчо? — обърна се към него Айла.
— Знам, че той теб намери — отвърна момчето с жестове. — Вълчо умен.
Ридаг отново затвори очи и Айла трябваше да извърне глава и сама да затвори, своите. Мъчно и беше като гледаше как трудно диша и каква болка изпитва.
— Кога за последен път си взел лекарството? — попита Айла, когато той отвори очи, така че тя можеше да го погледне.
Ридаг поклати леко глава.
— Не помага. Нищо не помага.
— Какво искаш да кажеш, нищо не помага? Ти не си лечителка. Откъде знаеш? Аз съм тази, която знае — каза Айла, като се опита да звучи уверено и убедително.