Диамантен меч, дървен меч [bg]

Мелвил беше със счупена ръка, Евис хвърляше всички сила да го изцели, но заклинанията играеха номера още повече от преди. Райна, Клара и Егмонт също губеха кръв от порезните си рани, получени от хищни храсти, жзашпаупати и други "прекрасни" създания.

Главният противник, козокраките твари, не се виждаше никакъв и никъде.

Пътеките се разклоняваха, израстваха пред очите на уморените магове и ставаше все по-трудно да се налучка вярната, която водеше към Мелиин.

Разгорещената Евис предложи да зарежат всичко друго и да се насочат направо към Пътя, което не се прие, защото бе чисто самоубийство.

В един от кратките моменти на затишие, Клара в дрямката си получи странно видение: небесата над света на Мелиин се превърнаха в кипящо море от кръв и оттам към земята слизаше човек в скромно сиво наметало. Той говореше, взирайки се в лежащия пред краката му изтерзан свят, говореше без думи, само с мисъл: "Пророчествата се сбъднаха, чашата се препълни. Аз се върнах."

В съня си Клара бе убедена, че тези слова са били чути от всички обитатели на северната земя.

- Ама и ти намери време да сънуваш... - потръпна пребледнялата Евис, когато Клара сподели с другарите си видението.

Магьосницата сви рамене. От близкия храсталак - кой го знае дали бе растение или скелет на животно - изпълзя лилава змия,

Клара плю към нея. Във въздуха слюнката се превърна в оловно топче за самострел или прашка. Гадината бързо се шмугна обратно.

- Сигурно много дивотии съм изчела покрай Аглая - опита се да се пошегува Клара.

- Какво общо има това? - вдигна вежда Егмонт.

- Аля вярва в Спасителя - мрачно обясни вълшебницата.

Мелвил се намръщи от болка, костта му зарастваше прекалено бавно. - Да не искаш да кажеш, че всичко това е истина?

- Нищо не искам да кажа - тросна се Клара. - Просто споделям какво сънувах.

- Хм - изсумтя Егмонт. - Подобна легенда е разпространена в още няколко свята. Но ние познаваме доста богове в доста светове... Има ли наистина вероятност във известната ни вселена да се е пръкнал нов?

- Кой знае... Не съм специалист по мелиинските суеверия.

Помня само за пророчествата за двамата Братя и за последния грях, която щял да препълни някаква си чаша... Но не мисля, че това ще ни даде ключ към победа над козокраките. Нали за тяхната кожа сме тръгнали, а не да си блъскаме главите над предсказания на пророци.