Земя на славата [bg]

— Ние сме зад теб — каза един от мъжете и репликата бързо отекна и през останалите.

Крас кимна и издиша цинизма си през парата.

— Знаете, че не спечелих за тях никакви войни. Вместо това те се умилкват на Помпей. Крас е забравен.

Клиентите не се осмеляваха да се погледнат един друг и да видят в лицата на останалите отражението на тази истина. Консулът вдигна поглед и видя притеснението им. Гласът му нарочно стана по-твърд.

— Не искам моята година да бъде забравена, приятели. Като начало съм откупил за тях още един ден състезания. Искам онези, които са ми длъжници, да имат правото първи да получат билети: и се постарайте да доведат семействата си. — Замълча, за да вземе иззад главата си чаша студена вода. Робът прекъсна масажа, за да му я подаде с кокалестите си пръсти. Крас се усмихна на момчето, преди да продължи:

— Новите сестерции с моята глава върху тях са готови. Искам всички вие да се заемете с разпространението им, приятели. Трябва да стигнат само до най-бедните домове и не повече от една монета на мъж или жена. Ще трябва да наемете охрана и да носите само малки суми.

— Може ли да предложа нещо, консуле? — попита един от мъжете.

— Разбира се, Парий — отвърна Крас и вдигна въпросително вежди.

— Наеми мъже да разчистят улиците — отвърна мъжът. Думите му излизаха прекалено бързо под погледа на консула. — Градът вони и хората ще са благодарни.

Крас се разсмя.

— Дали ако направя това, което казваш, ще престанат да изхвърлят мръсотията си на улиците? Не, ще кажат те, карай да върви, Крас пак ще дойде с казаните и пак ще изчисти. Не, приятелю, ако хората искат чисти улици, трябва да вземат вода и да си ги измият сами. Ако вонята стане прекалено силна през лятото, може да се принудят да го направят, а това ще ги научи да пазят чистота. — Крас забеляза объркването на мъжа и заговори по-мило: — Възхищавам се на всеки, който мисли за нашия народ, но има прекалено много хора, на които им липсва усетът да не объркват собствените си стъпки. Няма никакъв смисъл да се стараеш за благото на такива като тях. — Замислено цъкна с език, после се умълча. — От друга страна, ако това е популярно… но не. Няма да остана известен като Крас чистача на боклуци. Не.

— Ами уличните банди? — продължи неотстъпчиво Парий. — В някои райони са направо неконтролируеми. Ако пуснеш хора, които да имат разрешението да се борят с бандите, това ще направи за града много повече, отколкото…

— Искаш още една банда, която да контролира останалите? А кой ще контролира тях? Може би ще поискаш още по-голяма група, която да управлява първата? — Крас изпръхтя, развеселен от настоятелността на Парий.

— Един легион би… — успя да изрече клиентът.

Крас се поизправи и в басейна плъзнаха вълнички. Вдигна ръка за тишина и всички нервно се размърдаха.