Магазинът [bg]

— Недей да си пилееш почивните дни, Джейкъб. Освен това се опитваш да ме покровителстваш. Не съм малко момиченце. Мога да се грижа за себе си.

— Виж, няма какво да си кривим душата, наясно сме, че ще се пробва с теб в момента, в който останете насаме — заявих аз.

— Да, сигурна съм, че ще опита нещо. Както знаеш, вече съм го поставяла на мястото му, ще го направя отново… и отново… и отново.

— Стига де. Ще си купя евтин билет и ще дойда. Може би като сме двамата, ще успеем да съберем повече интересна информация за книгата ни. Просто кажи на Мазника, че ще идвам. Няма да ви се пречкам. Кажи му, че никога не сме ходили в Сан Франциско и че винаги сме искали да отидем и Ноб Хил[11].

— Първо, това е лъжа. Ходили сме в Сан Франциско — скастри ме Меган.

— Голяма работа. Преди двадесет и две години, когато тъкмо бяхме завършили университета и нямахме пукната пара. Спяхме в Голдън Гейт парк, хранехме се в кухнята за бездомници и вървяхме пеша…

Съпругата ми ме прекъсна, преди да съм затънал още по-надълбоко в спомените ни.

— Добре. Макар да не обичам да лъжа, мога да преглътна тази лъжа. Сам обаче няма да остане никак доволен, като му кажа, че ще идваш с нас.

— Супер. Така ще се чувствам още по-добре.

Оказа се, че Меган е напълно права за реакцията на Сам Мазника. Той се ядосал, разочаровал се и дал всичко от себе си, за да я разубеди. Казал й без заобикалки, че това е тяхната „възможност“ да се опознаят по-добре.

Меган му отговорила:

— Точно от това се опасявам, че искаш да ме опознаеш по-добре.

Отговорът й ми се струваше доста агресивен, дори за силна жена като нея. Направо не ми се вярваше.

Но, от друга страна, както вече казах, Меган никога не ме лъжеше. Щом сподели, че е казала така… значи наистина го е казала.

Надявах се да съм прав за това.