Магазинът [bg]

След като книгата се появи, тази компания не изчезна от лицето на земята. Остана си огромен фактор в икономиката на Съединените щати, но веднага се зае с монументални реформи. Не се съмнявам, че настъпиха толкова бързо, защото иначе щатът и правителството щяха да ги наложат, но въпреки това се случиха.

Подслушващи, наблюдателни и видеозаписващи устройства бяха премахнати от улици, магазини, ресторанти и — най-голямата победа — от домовете на хората.

Перфектно ли беше всичко? Не, разбира се. Винаги щеше да има хора, които щяха да се опитват да правят печалба на всяка цена. (Говоря за теб, Томас П. Оуенс.) Но нещата определено бяха по-добри.

Бете и Бъд се завърнаха в Ню Бърг и доста често ни пишеха и ни изпращаха имейли. Ето какви бяха техните забележки: „Градът си изглежда същият, но не е. Някак си е… по-добър и по-спокоен. Хората не надничат през рамо през цялото време. Ще видим какво ще стане“.

Да. Това е всичко, което можем да направим. Ще видим.

Що се отнася до семейство Брендайс? Е, мога да ви кажа следното. Книгата не ни направи богати. Но — както обичаше да казва майка ми — ни беше достатъчно удобно, за да не се притесняваме до смърт какво ще правим.

Двамата с Меган бяхме затрупани от работа и се трудехме здраво. Разследващата журналистика беше част от съвместното ни ДНК. Досега обаче не се беше появила толкова важна и провокативна тема, колкото беше „Магазинът“. Не мисля, че някога щяхме да намерим такава.

Върнахме се обратно в Ню Йорк, но не и в стария си квартал. Сега живеем в Сохо. Много по-удобно е от Фиоб и достатъчно близо до офиса на Ан Гутман. Двамата с нея обядваме всеки четвъртък в „Балтазар“ (тя плаща).