Убийствени сънища [bg]

Тя слезе от колата.

— Нямам нужда от съвети за това, как да общувам с детето си. Хайде, Майкъл.

— Чакай. — Майкъл гледаше втренчено Ройд. — Ако ти не си взривил къщата ни, значи е бил някой друг. Нали така? Не е било нещастен случай?

Ройд не се поколеба.

— Точно така. Не беше нещастен случай. Но някой е положил доста усилия, за да изглежда като нещастен случай.

— Това е достатъчно — каза Софи.

Ройд сви рамене.

— Изглежда, сега е време аз да правя грешки.

— Ще бъде голяма грешка, ако не дойдеш веднага да ми обясниш какво става. — Тя погледна Майкъл. — Искам да кажа, да ни обясниш.

Той се усмихна леко.

— И аз така си помислих — че имаш предвид двама ви. Ще дойда веднага, щом дойде Джок.

— И по-добре да го направиш. — Тя отиде до вратата и я отключи. — Уморена съм от това отлагане, Ройд.

— Той каза да заключим вратата — каза Майкъл, когато вратата се затръшна след тях.

Тя спусна дори резето.

— Щях да го направя.

— Ти си му много ядосана. — Майкъл изучаваше изражението й. — Защо?

— Той не се държи с мен както трябва.

— Но нали той ни спаси?

— Да. Нещо такова.

— Ти обаче не го харесваш.

— Не го познавам добре. Но мисля, че е от онези хора, които са готови да те прегазят, ако застанеш на пътя им.

— Отначало аз също не го харесах, но може би не е толкова лош.

— Какво?

— О, той не е като Джок — побърза да каже Майкъл. — Но ме кара да се чувствам сигурен, защитен. Като във филма с Шварценегер, „Терминатор“, който гледах с татко.

Да, Дейв можеше да покаже на Майкъл филми, които не са полезни за него.

— Ройд не е някакъв си Терминатор от бъдещето. — Странно беше, че и той е доловил смъртоносното насилие, което се таеше в Ройд, но може би не беше лошо това, че нещо или някой може да му даде усещане за сигурност. — Но с него наистина можеш да се чувстваш в безопасност. Някога е бил „тюлен“ и знае какво прави.

— Тюлен?

Виждаше се, че това го е впечатлило. Може би прекалено много.

— Седни и се опитай да си починеш. Вечерта беше доста наситена със събития.

Майкъл поклати глава.

— Ти седни. — Той тръгна към банята. — Мистър Ройд каза, че трябва да изпиеш чаша вода.

— Мистър Ройд е…

Тя спря. Беше здравословно за Майкъл да му се на мира работа, да е непрекъснато зает с нещо, както и да се поддържа у него това настроение и желание да помага на околните. Така нямаше да мисли за изминалите няколко часа. Тя се отпусна на стола до леглото.

— Благодаря. Чаша вода ще ми дойде добре.

Той й подаде чашата с вода и седна на леглото.

— Винаги ще ти услужа. — Майкъл я гледаше сериозно. — И мистър Ройд беше прав. Трябва да знам какво става, за да мога да помогна, мамо.