Убийствени сънища [bg]

Къщата експлодира! Прозорците на „Тойотата“ силно се разтресоха.

Пламъци.

Дърво, врати и стъкла се разлетяха във всички посоки и се посипаха върху моравата пред къщата.

Ройд!

Къде беше Ройд?

Последния път, когато го видя, той беше на моравата, но сега от къщата се издигаше черен дим, горящите отломки продължаваха да падат.

Телефонът й звънна.

— Завийте зад ъгъла и отидете до края на улицата — каза Ройд. — Не спирайте, докато не стигнете там. Аз ще ви посрещна.

— Какво се случи? Какво направи?

Но той беше затворил. Тя пусна телефона и взе завоя в края на пресечката. Видя хора да тичат вън от къщите си, по улицата, към горящия ад, който някога беше неин дом.

Нейният дом. Домът на Майкъл. Погледна го. Лицето му беше бледо, беше стиснал здраво училищната чанта.

— Дръж се, Майкъл. Ние сме в безопасност.

Момчето поклати глава. Гледаше право напред. Вероятно беше в шок. Кой би могъл да го обвинява? Софи също беше в шок. Ройд ги чакаше на ъгъла. Тя спря до тротоара и той скочи на задната седалка.

— Карай! Трябва да се махнем бързо оттук. Не искам да ви виждат.

Софи натисна газта и в този миг чуха воя на сирена.

— Защо?

— По-късно. Като стигнеш до кръстовището, завий вляво. — Отвори телефона си и набра номер. — Нещата загрубяха, Джок. Посрещни ни в мотел „Ла Куинта“ на магистрала 40. — Той затвори. — Спри и с момчето ще седнете на задната седалка. Аз ще шофирам.

— Престани да ме командваш, Ройд! — Тя се опита да говори спокойно, без гласът й да трепери. — От теб искам само отговори.

— Но момчето може би не се нуждае само от отговори — каза той тихо. — А в момента аз не мога да му помогна.

Беше прав. Майкъл току-що беше видял как домът му се разби на парчета, а и нали тя вече беше решила, че той е в шок, че е замаян. Имаше нужда от нея. Тя спря до тротоара.

— Хайде, Майкъл. Трябва да седнем на задната седалка.

Детето не заспори. Движенията му бяха сковани и некоординирани, но се подчини.

— Всичко е наред, Майкъл. — Това беше лъжа. — Не, не всичко е наред. — Тя го прегърна през раменете. — Ужасно е, но ние ще намерим начин да оправим всичко.

Той не я погледна. Погледът му не се отделяше от Ройд, който заемаше мястото зад кормилото.

— Кой е той?

— Казва се Мат Ройд.

— Той взриви къщата ни.

— Не, той не иска ние да пострадаме.

— Тогава защо…

— Ще ти обясня, когато самата аз разбера. Можеш ли да почакаш, докато стигнем до този мотел и разберем? Там ще ни чака Джок.

Момчето бавно кимна.

— Добре. — Тя се облегна назад и го притисна до себе си. — Няма да позволя нищо да ти се случи, Майкъл.