Сентръл Парк [bg]

Автор: Мюссо Гийом
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-152-541-6
Переводчик: Георги Цанков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сентръл Парк [bg]». Краткое содержание книги:

Очаква ни поредната среща с големия съвременен френски писател Гийом Мюсо, роден през 1974 г. в Антиб. Творбите му са преведени на повече от 36 езика в общ тираж над 18 милиона екземпляра. След небивалия успех, както по света, така и у нас, на романите „И след това“, „Ще бъдеш ли тук?“, „Защото те обичам“, „Хартиеното момиче“ и „Повикът на ангела“, идва ред на психологическия трилър „Сентръл Парк“. Ню Йорк, осем часа̀ сутринта. Младата парижка полицайка Алис и американският джазов пианист Габриел се събуждат, оковани с белезници един за друг, на пейка в най-дивата част на Сентръл Парк. Не се познават и нямат никакъв спомен какво се е случило. Алис е обсебена от преследването на серийния убиец Вон, който й е причинил страшна лична трагедия. Но предната вечер тя е пийнала с приятелки по „Шан-з-Елизе“, а Габриел е свирил в клуб в Дъблин. Невъзможно? И все пак, чудесата се случват… Изумлението отстъпва място на въпросите. Как са се озовали в подобна ситуация? Откъде е кръвта по блузата на Алис? Защо в пистолета и липсва един куршум? За да разберат какво се случва с тях и да възстановят хода на живота си, Алис и Габриел трябва да обединят сили и запретвайки ръкави да разплетат мистерията. Ще промени ли завинаги живота им истината, която ще открият?

Перейти на страницу:

По дяволите…

— Пристигнахме.

Любезен като тъмничар, шофьорът ме стоварва насред уличка с един изход, потулена между улица „Боало“ и авеню „Моцарт“. Дъждът става все по-силен. Водата се стича във врата ми. Усещам тежестта на бебето, много ниско долу, така че дори ми е трудно да вървя.

Заобиколи.

Сред прилепени една до друга градски къщи и малки кооперации откривам сивеещ блок, който носи номера, даден ми от секретарката. Типична за 70-те години на XX век конструкция: бетонно чудовище, което обезобразява улицата.

Намирам името „Вон“ на таблото и натискам звънеца.

Няма отговор.

На улицата, на мястото, предназначено за мотоциклети, стоят един стар чапи ямаха и скутер с три колела.

Продължавам да звъня и продънвам всички бутони, докато един от живеещите в сградата ми отваря вратата.

Поглеждам на листчето и виждам на кой етаж живее Вон, след това тръгвам по стълбата, без да бързам. Започвам да усещам ритници в корема. Тревожни ритници.

Знам, че извършвам страхотна глупост, но нещо ме кара да продължа. Моето разследване. Не паля осветлението. Изкачвам стъпалата в мрак.

Шести етаж.

Врата на Вон е открехната.

Изваждам пистолета от чантата си и се поздравявам мислено, че съм проявила интуиция и съм го взела със себе си. Стискам дръжката с две ръце.

Усещам че потта се смесва с дъжда, който се стича по гърба ми.

Провиквам се:

— Ерик Вон? Полиция. Влизам.

Блъскам вратата, а пистолетът е здраво закрепен в дланите ми. Напредвам по коридора. Натискам ключа, но електричеството е изключено. Навън дъждът барабани по покрива.

Апартаментът е полупразен. Няма светлина, почти липсват мебели, няколко кашона са оставени на пода в салона. Видимо птичката е отлетяла.

Страхът ми отслабва. Дясната ми ръка пуска пистолета и грабва телефона. Докато набирам номера на Сеймур, усещам нечие присъствие зад себе си. Хвърлям телефона и се обръщам, виждам мъж, чието лице е закрито под каска за мотор.

Отварям уста, за да изкрещя, но преди да издам звук, усещам, че острието на нож се забива в плътта ми.

Острието, което убива сина ми.

Вон нанася удари в корема ми отново и отново.

Краката ми отмаляват и се строполявам на пода.

Чувствам, че той започва да сваля чорапите ми. След това се унасям, понесена от поток омраза и кръв. Последната ми мисъл е за баща ми. По-точно за изречението, което беше татуирал на ръката си:

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува.26

Парк „Ривърсайд“

Вечността е от женски род и в сегашно време.

Емили Дикинсън

Дяволската кухня, Ню Йорк

В наши дни

11:15 ч.

Алис беше свършила да разказва преди една минута. Все още в шок, Габриел мълчеше. Търсеше думи да я утеши, но тъй като се боеше да не каже нещо неуместно, предпочете да не говори.

С насълзени очи младата жена гледаше рояците жълти листа, понесени от вятъра. Грохотът на града й се струваше далечен. Почти можеше да се чуе песента на птиците или бълбукането на фонтана, намиращ се в центъра на градинката. Да съживи миналото пред този непознат мъж беше болезнено, но и действаше катарзисно. Като сеанс при психоаналитик. Изведнъж, появила се от никъде, идеята за нещо очевидно я разтърси.

— Знам как да го отворя! — извика тя и спътникът й подскочи.

Грабна коженото куфарче и го постави на коленете си.

— Две ключалки, подсигурени с двоен трицифрен код — констатира тя.

Наведе се, за да повдигне маншета на ризата му, докато се появи гравираната поредица от цифри:

141197

— Ще се обзаложим ли?

Тя провери комбинацията, след това натисна двете ключалки едновременно. Чу се звучно щракване и куфарчето се отвори.

Празно.

Поне на пръв поглед. Алис намери преграда, затворена с цип. Дръпна го и стигна до двойно дъно, където откри малка бежовожълта чантичка от кожа на алигатор.

Най-после.

С треперещи ръце, успя да се справи с несесера. В специална кутийка, под ластична панделка, откри голяма медицинска спринцовка с игла, с предпазен похлупак накрая.

вернуться

Цитатът е от „Малки поеми в проза“ на Бодлер, вж. Шарл Бодлер, „Цветя на злото. Малки поеми в проза“ превод Кирил Кадийски, издателство „Народна култура“, София, 1991, с. 394.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?